Глава седма

За философските беседи и за истината – все далеч от женските интереси теми

- Такааа… - отронват се тежко звучащи думи, придружени от ехото на падащи камъни…

Учителят, Ник Кол Ай-ай и Мир-О дори не поглеждат към ронливия сипей в дъното на пещерата. Свикнали са. Замразеният бог също. Пък и вече знаят къде трябва да седят по време на беседи в пещерата…

Тихо е…

Мъжка беседа…

Мир-О – солиден къс апетитно за Главоча месо, се е отпуснал върху голяма скала близо до Тъмния олтар. Той е добре подстриган, добре охранен, добре мускулест, добре намръщен, добре внимаващ за всичко наоколо му. Такъв му е занаятът – Вселенски билкар не е работа за нервни или замислени, експанзионистични или флегматични, лирически настроени или философстващи прелетници. Прелетник – това е човек, който умее да минава по директните пътища между две Земи, при това с багаж или дори със собствен превоз. Има прелетници, които се движат с космически велосипеди, има такива с ръчни колички, има и ползващи междугалактически мотриси. Но последните не са смятани за истински билкари. Прекалено технизирани са, липсва им омаята на истинското пътуване по принципа: „Не е важно къде отиваш, важното е да стигнеш нейде“…

Та затова дори Учителят, който е пълномощен представител на Вселенския разум, научава в последния момент за пристигането на Мир-О…

Сега са трима в Пещерата под лабиринта. Херо Мил Итса не е с тях. Няма и как да бъде. За да се стигне до пещерата, трябва да се мине през Лабиринта на мисълта. Трасе, възможно за преодоляване само от мъже…

Ама не, бе – не съм антиженски настроен! Такава е вълшебната реалност…

Лабиринтът изиска съсредоточаване на разума, изисква концентрация, изисква последователност…

Състояния, възможни за ограничените духом мъжки същества…

А жената…

Е, за нея това е просто невъзможно…

Женският разум е разностранен – като погледа на кривогледо око. Насочва се насам, търси нещо натам, а в същото време вижда друго в съвсем различна посока…

Женският разум е олицетворение на Космоса, мъжкият на Слънце. При нея има вихри, лъчи, всеобщност, при него точност, прицел, перспектива…

Поради което жена просто не може да следва извивките на Вселенския разум… И затова всички жени, опитали се да минат през Лабиринта, неминуемо са се оказвали извън него. На различни места във Вселената – но винаги извън маршрутите на мисълта, философията, разума…

По тая причина вътре са само те. Дори знаменитото Звездно магаре на билкаря не е допуснато тук. То е мъжко и – теоретично – има място сред равните, обаче…

Магаре на философска дискусия…

Възможно само в един случай – ако то я ръководи…

Ник Кол Ай-ай се е разположил върху нещо като диван от гранит. Любимото му място – той и в своя Храм е направил мястото за молитви във вид на диван. И често предпочита да прославя Замразеният бог, използвайки чистотата на молитвения сън…      

А Учителят си има свое място. Огромен каменен трон, на който той седи спокойно, отпуснал ръце на излъскани подлакътници, облегнат назад, съумяващ да види и тримата си събеседници…

Именно! Вижда и Замразеният бог в скалите. Е, не като фигура, а като леко сияние в мрака, като танц на пещерни пеперудки…

В момента богът се очертава още по-ясно – емоционалната беседа го кара да се вълнува. Макар че един бог не би трябвало да се отдава на емоциите…

- Такаааа… - повтаря пак Замразеният бог – И откога вие, дребните човечета, грешката на Майката природа, страдате от манията, че знаете какво е истина…

Ник Кол Ай-ай е бърз, самоуверен, убеден, че малкото, което знае, е всичко, което трябва да знае…

- Ние сме създали цивилизацията, ние се пръснахме из Космоса, ние колонизираме планетите Земя, ние…

Край главата му прелита неголям камък и се пръсва на каменния под…

- Май вие, великите, щяхте да останете с един по-малко – разсипва се смехът на Бога – И нямаше да узнаем какво е това истина…

Ник Кол Ай-ай обидено млъква. Като знаят толкова, хайде тия възрастни да намерят сами определение за истината. На него му беше толкова трудно да го формулира. Е, тогава беше на десет години – солидна възраст, със солидни знания и солидни умения, а най-вече със солидно самочувствие… Не толкова объркан и не знаещ елементарни неща като тия възрастни… Би могъл още много да им обяснява…Но нека те се потормозят на стари години…

- Истината… В една стара книга на Първата Земя се разказва как виден управник задава въпрос на Син човешки и Син Божий: „Що е истина?“… И тогава, и сега надали някой е намерил ясно и точно определение…

- Истината е в реалността – казва внезапно Мир-О, нарушавайки леко заспалия си вид – Има го – истина е…

И подскача като гумена топка пред устата на грамадния дракон, внезапно появил се над главата му…

- Такава реалност? – насмешливо пита Замразеният бог – Или искаш друга?

- Истината е в човека – Учителят леко е помръднал при вида на чудовището, но е свикнал с маниера на събеседване в тая пещера. Драконът изчезва, Ник Кол Ай-ай лекичко се прекръства, а Мир-О се намества върху камъка…

- В кой човек? – пита подозрително Замразеният бог…

- Във всеки… Добър, зъл, умен, глупав…

- Е, господине, как глупавият ще знае истината? – каза Ник Кол Ай-ай…

- Знае… Своята истина… - и Учителят се полуизправя на трона…

Настъпва тишина. Седят, поглеждат се, мълчат…

Именно това, заради което жените мразят мъжките философствания. Няма думи! Обаче, прекалено много мисли, подтекст, че и подтекст под подтекста…

- Излиза, че има много истини – казва внезапно Мир-О – За всеки човек – истина…

- А в някои хора и повече – допълва Учителят – Една истина, когато е сам, друга за пред останалите, трета…

- Много сложно става – изпротестирва Ник Кол Ай-ай. Нему и една истина се вижда прекалено сложна, а пък за две или повече…

- Тогава – да опростим нещата – предлага Замразеният бог – Оставяме една само истина и всички живеят с нея…

- Така е по-добре – съгласява се момчето. Само дето другите двама не бързат. Мир-О, защото не си пада по сложните мисловни конструкции, Учителят пък има опит с Бога и трескаво търси капана в уж добрия съвет…

- И коя истина ще приемем? – казва той – Не убивай? Хубав принцип, много хубав… Спираме да ядем месо, спираме и с тревите, и с плодовете. Защото и те са живи същества, има нещо в тях… Тигърът умира от глад – тоест, убит от принципа. Агнето оцелява, пасе си… А, не – не бива да пасе… Умира и то… Тревата расте ли, расте. Покрива планетата, задръства реките, задушава дърветата… Планетата умира… Пак стигаме до премахване на обекта на Истината…

Двамата му слушатели едновременно кимат. Така е – прекалено сложно стана…

И с много истини, и с една истина – сложно е…

Какво да го правиш – и на еднодневката животът е труден и сложен…

Глава осма

За гостите, за модата, за важните женски дреболии

Добре, че Вселенският билкар не минава често насам. Иначе Мил Итса ще умре от скука. Като седнат, пък като почнат да разказват разни истории, пък разсъждават, пък спорят…

Е, този път бяха само три часа в Пещерата под Лабиринта, ама се е случвало и цял ден да прекарат там. Особено през лятото, когато долу е прохладничко…

И оставят момичето само – без охрана, без компания и грижи на малкия плаж до Езерото. А що за припичане на сребристия пясък е самотното? Даже риба на шиш не е толкова самотна и в отчаяно положение… Представяте ли си – бъдещо хубаво момиче, в прекрасен бански /където се забелязва/, с очертаващи се перспективи да стане жена някога някак си… И – никаква публика!

Поне Ник Кол Ай-ай да беше наблизо, да повъздиша, да помечтае…

Но днес на плажа бяха две. Имаше гостенка. С билкаря беше дошла да я види Галактическата моделиерка Сим Он Аха… Това пътуване не я изненада – моделиерката веднъж на половин година поемаше по Земите от Задгалактическия ъгъл, представяше новите си дрехи, събираше поръчки, запознаваше жените и момичетата с най-новите тенденции във вселенската мода – които измисляше последните три дни преди да тръгне…

Мил Итса обичаше разговорите с моделиерката. Не млъкваха, двата гласа се преплитаха, понякога сливаха и ехтяха над планетата, разнасяйки оригиналната женска лексика:

- Ухааа… Това ми харесва… Леле… Айййй… Чудничко… Искам го…

В подобни моменти даже Главочът избягваше да минава наблизо, а Учителят и Ник Кол Ай-ай използваха настъпилата в другите краища на Долината тишина, за да се насладят на риболов, тих ветрец и космически мир…

До момента, в който някой от тях внимателно предупреждаваше:

- Иде…

И се опитваха да се скрият в Дивата гора…

Натам си беше класика. Херо Мил Итса долиташе с реактивните ботушки, кацваше пред правещите се на разсеяни неуспели маскиращи се, завърташе се около оста си /както Учителят наричаше пространството от тила до петите й/ и казваше гордо:

- Нима това тоалетче не си заслужава цената?

Цената ония двамата не знаеха, но със страх предполагаха. Тя я казваше, изчакваше пляскането по челата, неистовите вопли, тъжното скрибуцане на кесията, която Учителят вадеше като собствен зъб от колана си, а после продължаваше с очакваното:

- И елате да видите още какво си харесах…

- Отидоха и изумрудите – изпъшкваше Ник Кол Ай-ай, а момичето се възмущаваше:

- Е, какво толкова? Онзи ден нали ви казах как намерих на Черния континент цяла яма с диаманти? И от тях ще дадем… Ама искам пък…

Както и да е, двамата модни инвалиди прежалваха купчинка скъпоценни камъни, Сим Он Аха ги скриваше в пазвата и бързо се превръщаше в модел на мечтана кръчмарска певица, Мир-О се подсмихваше, а Замразеният бог направо се кикотеше…

Настъпваше умиротворение – поне за ден. Или дори два…

Докато Херо Мил Итса забравеше каква красива дама е и пак се юрнеше да гони я Главоча, я мрачни смешници, я весели погребалници, я гладни ламтурници…

Сега компанията беше точно в умиротворителен момент…

Седяха около огнището, иззидано пред Къщата на Звездния рицар. Къща висока, на два етажа, с остър покрив и устремен към небето комин…

Всъщност, в нея живееше сама Мил Итса, но в какви кралски покои…

Целият първи етаж беше зала. Огромна зала, висока колкото три момиченца, кръгла, с диаметър пет такива. Тя съдържаше Звездния трон, голяма дъбова маса пред него, две пейки за гостите – когато благородната кралица решеше да приеме някого, красива камина, стройна библиотека – но не заета с някакви си книги, а с нежни и изящни съдове, отговарящи на положението на Нейно величество…

Да, да – досега не съм споменавал за тази страна на многоликия образ, посрамяващ и Янус…

Но това си  лична тайна. И не е нещо особено – та кое момиче не е принцеса, кралица… понякога и рицар…

До Залата има малка трапезария и още по-малка кухня. Пък и защо ли са, когато Господарката е на вечна диета и не ще даже да държи хладилник – от страх да не се поблазни и скрие в него нещо калорично и опасно...

На втория етаж са Златната баня – с басейн, позволяващ плувни състезания от някогашните Олимпийски игри, спалнята на кралицата и БУДОАРЪТ! Изписва се само с големи – много големи букви. Ник Кол Ай-ай никога не е стъпвал там, Учителят е бил веднъж и най-приятелски посъветва след това момчето да не влиза в тоя ад за нормалните хора.  Какво ли не красило няма там… И наистина – никой не знае какво няма в БУДОАРА…

Но засега всички са около огнището и хич и не щат да влизат в Къщата, камо ли в светаята светих…

С изключение на Сим Он Аха, но нали разбирате – казах, че там е ад за мъжете, жените го приемат като чистилище на завистта…