Глава двадесет и първа

За новите технологии, за Боговете и Децата им

На сутринта шестимата са се разположили на голямата тераса. Изнесли са столове, отпуснали са се, припичат се на слънчевите лъчи. А Слънцето, излязло за пръв път след снежните бури, е ласкаво, ласкаво… Като опитен донжуан на първа среща… Гали лицата, кара ги да се зачервяват, отпуска мускулите, отвежда към една нега, към едно щастливо настроение, което отдавна не ги е спохождало…

Учителят се оглежда:

- Станало е много красиво… Ако забравим, разбира се, че тази красота е трудност за животинките… Как се крие заек по тоя красив сняг, върху който красиво са изписани дирите му и като красива табелка показват къде е дупката му…

- Такъв е животът – отпуснато казва Скиталецът – Вечен. Само дето преминава от едно тяло в друго… И телата нещо не са съгласни май…

Големите се подсмихват полувесело – полутъжно. Защото безсмъртието си е безсмъртие, но и то има край. Всяко нещо има край, както казал един голям писател, само саламът има два края. А Учителят често добавя – пък работата край няма…

Поради което той ги оставя за малко и отива да провери междузвездната поща. Но, за щастие, никой не ги търси, така че зимното долче фар ниенте може да продължи… Докато… Докато не стане нужда да полетят нанякъде си, за нещо си… Друга черта на живота – резките завои. Затова Изключителните се движат бързо, уверено, но без да увеличават скоростта на дните. Никога не се знае какво следва след скрития завой – магистрала или пропаст…

Когато се връща, Учителят заварва поредната кавга /бивша дискусия, сетне спор/ между децата.

- Как така ще ядеш месото на горките живинки? – едва не крещи Мил Итса – Ти си убиец…

Ник Кол Ай-ай междувременно е успял да изтича до кухнята и да скалъпи любимия си сандвич – тънко хлебче между дебели парчета месо. Украсени с вегетарианска добавка – краставичка…

Вечерта големите си хапнаха всичко, що душа и корем поискаха – най-вече здрави, големи късове месо, печени на дългия шиш в камината. Но момичето предпочете да замълчи – още повече, че драконът лапаше наведнъж по три парчета – нали е демократ, не можеше да подмине някоя глава…

Обаче, сега – когато останалите мълчаливо все още смилат снощните количества кеф…

И Мил Итса се развихри…

Огънят й разпалваше невъзмутимото безразличие на момчето – дъвчеше усилено, зает като че с една мисъл: вторият сандвич да бъде с краставичка или да не прекалява с подобни дразнещи храни…

- А аз бях на планета, където не се ядат животни… - продремвайки се обажда Скиталецът…

- Има, нали? Има такива планети – радостно сяда пред стола му момичето…

- Има… Видях… И дори обсъждах въпроса с тамошния президент на вечерята. А хубава вечеря беше – пържоли, наденички, кюфтенца…

Мил Итса е смаяна:

- Какво?... А, сигурно вегетариански…

Скиталецът разтърсва глава:

- Брррр… Вегетариански… Как така? От месо, разбира се…

Момичето е поразено още повече:

- Не може да бъде… Нали казахте – не ядат животните…

И останалите са заинтригувани. Вярно, Изключителните са обиколили много вселени, галактики и планети, видели са какво ли не, но винаги са готови да изслушат още една история…

Кой знае – може следващото им пътуване да е точно до  мястото, за което им разказват…

- Нищо особено няма на тая планета. Живеят хора, живеят всякакви представители на флората и фауната. Но цивилизацията е стигнала до извод – никакъв лов, никакви убийства. Нито умишлени, нито природни…

Мил Итса е любопитна, както винаги:

- Тогава планетата трябва да е претоварена от хора и животни…

- А Майката Природа си знае работата. Просто срокът на живота се е съкратил. И няма възможност за натрупване на излишни живи организми. Умират – рано умират… Всяко удоволствие се заплаща, както казал оня, дето му умряла тъщата и му поискали пари за погребението…

Мъжете се смеят, драконът учтиво се присъединява /драконите нямат тъщи. В деня на сватбата те поднасят тъщата си на празничния обяд…/, Ник Кол Ай-ай, нямащ си представа за подобни ужаси, също се подсмихва. Мил Итса не разбира, но показва ред бели зъби…

- Добре, но как ядат месо, а не убиват животни? – пита още веднъж тя…

- Простичко решение на проблема – отглеждат изкуствено месо…

За момент настава тишина. После всички заговорват, сетне изведнъж млъкват…

- И как е на вкус? – пита Мир-О – Нещо подправки слагат ли? От коя планета?

- А, вкусно е – нехайно казва Скиталецът – Много вкусно беше… На вечерята… А на другия ден посетихме комбинатите, където се произвежда това месо. И на обяд всички предпочетохме постни супи и сандвичи със сирене… Макар после да се замислих – а сиренето как ли правят…

Възрастните са разбрали и се смеят. Но малките нещо не схващат…

- Че как го правят? – пита момчето…

- Ник, - сериозно казва Скиталецът – По-добре не питай. И не искай да видиш. Едно време са казвали, че не бива да се вижда как се правят закони и салами… При изкуственото месо не бива и да се разказва…

Замълчават след ужасяващия разказ. Само Мир-О внезапно се сеща, че не е ял от закуската насам – почти цял час. И отиват с Ник Кол Ай-ай да си направят сандвичи. Докато има месо…

А навън е светло, приятно хладно, отпускащо…

Само дето внезапна сянка се надвесва над Долината. Като че грамаден облак се е спуснал над тях. И прозвучава тътнещ глас, можещ при истерия да троши скали:

- Пра Ва Сундра… Пра Ва Сундра…

Всички вдигат глави. Цялото небе е закрито от гигантската фигура на жена. С широко лице, свъсени вежди, настръхнала като тигрица, бранеща малките си…

- Пра Ва Сундра…

Дори Учителят е объркан. Нито е виждал тази Богиня, нито е имал конфликт с Богове наскоро. Камо ли да е скрил някой Бог или човек тук…

Освен…

Той трепва и се обръща към другите. Но преди да каже и дума, Драгон и Скиталецът се споглеждат и тримата едновременно възкликват:

- Замразеният бог…

А той се обажда нейде от дълбините под Замъка:

- Мамо… Върна ли се вече?

Натам е бъркотия, после спокойствие. Богинята извлича от дълбините Малкия бог. Потупване няма – при Боговете подобно нещо би довело до планетарна катастрофа. Но има много обяснения и майчини вайкания:

- Да не те оставя сам за десетина хиляди години… Как се завря там?... И защо не ме извика? Ама и вие сте едни – не разбрахте ли, че детето се е заклещило? – това към Изключителните…

- Честно – подозирах нещо, но все нямах време – оправдава се Учителят.

Богинята погалва Богчето.

- Нищо, да му е за урок…

- Мамо, тук е толкова хубаво. Приказвахме си, мълчахме заедно… И толкова неща научих. Ей това малкото с косата да знаеш…

Внезапно разказът му е прекъснат от вика на Мил Итса:

- Олеле…

Струпват се наоколо, а тя обяснява, че тъкмо си представила как правят изкуственото месо и се ужасила…

После разговорът преминава върху делнични неща – Скиталецът се съгласява да отлети с Богинята и Малкия бог към Третата Кисела галактика, драконът има намерение да отиде на преглед до Вселенския врач, защото едно от гърлата му нещо драще, Билкарят се чуди дали Ешек ал Ександър е готов за път – има поръчка за Пърхащи билки от Земя Ю5555…

И месото от камината намалява, намалява… Особено при гигантските хапки на Богинята и Мир-О…

Глава двадесет и втора

Последна

А следобедът настава тишина…

На терасата е само Учителят, който приятно си подремва…

Докато го прекъсва нахлуването на децата. Той се обръща към тях и казва:

- Добре, разбрах – доскуча ви… Какво ще кажете за едно пътуване? До Големия крив ъгъл на Мъглявата галактика?

Двамата почват да скачат от радост…

А Учителят допълва:

- Тъкмо после ще пишете съчинение за екскурзията…