Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот. Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да е ако я нямаше враждата между Радка и Грозда. Стара вражда беше, но се развиваше в най невероятни форми.
Кмета казваше, че сме шепа хора и трябва човек за човекът да е брат, а не вълк. Ала Радка и Грозда объркаха кметският лозунг. Те са единствените моми в село. Скоро щe чукнат петдесетте. Радка е стройна. Тънка и висока като топола. Някои казват, че е два метра, а някои казват повече. Не смеят да се хванат на бас, защото нямa начин да докажат твърдението си. Грозда е пухкава като поничка. Някои казват, че е сто килограма, а някои казват, че е повече. И за нея не се ловят на бас. Враждата започна когато жената на Добри забегна в странство и той остана единственият свободен мъж в селото. Доб ...