25 мар. 2006 г., 12:37
Едно момиче приятелка добра, но защо пое по пътя грешен?
Говорех, молех, настоявах и какво ли още не, но защо подведе се по приятели фалшиви.
С нея живяхме в радост и мечти, но в миг коварен всичко се срути.
Макар да я обичам и приятел да я наричам нямам сили нейното падение да виждам, и колкото и егоистично да
звучи аз от нея се отричам.
Вратата към света затварям и сама решавам да остана.
Това съм аз!
Живея в моя собствен свят без понятията "любов" и "приятелство".
Това е моето царство на мрак и пустота, но изолирано от разбитите сърца.
И взех това решение сама да съм напред, отколкото да страдам за другия човек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация