Не помня кой точно беше казал, че философът е човек, който не приема заобикалящия го свят като нещо подразбиращо се от само себе си. В тази констатация има горчива доза истина. Оказа се, че българите като цяло са доста далеч от титлата "философ". Те в много голяма степен се самозабравиха. Преминали от тоталитаризма на Тато в рая на същинската демокрация, набързо я оплюха, защото се почувстваха като доживотни затворници, амнистирани внезапно без предизвестие. А тя бе уж мечтаната манна небесна. Вярно е, че свободата е най-тежкото бреме за всеки, който е неподготвен за нея. Защото при наличие на пълна свобода, сякаш изпадаш в състояние на безтегловност. А безтегловността е трудно поносимо състояние. Свидетели сме на това, как при няколко последователни празнични дни средностатистическият българин буквално пощурява, защото не намира опорна точка за равновесие. За него празник означава ден за празнене, за преяждане и препиване. Низшият му манас се стреми да се приземи към вулгарно материал ...