ВРЕМЕ ЗА ДВАМА
Толкова много се пише за смъртта. Сякаш всички я познават. Някои казват, че е част от живота, но предпочитат да не е елемент точно от техния живот. Други смятат, че тя е тържествен край, своеобразна точка, от която започва ново начало, после многоточие като това на екрана в хирургията, което отмерва сърцето и пулса. Страхът от смъртта е създал философията, твърдят трети, защото не се страхуват от нищо – те не умират.
Всичко живо пише, говори и мисли за смъртта подир живота.
Всичко мъртво пише, говори и мисли за живота след смъртта.
Каква дисхармония, нали? Направо е дискриминация. Човек не може да умре като хората.
За живота безмълвно говорят те, древните мъртви, но са доста убедителни; имало в техния свят кръв, насилие, жертви и кости, хищно оглозгани. Жертви човешки на техния бог. Алчните живи днес дават в жертва не хора, а просто живота, сякаш е техен – принасят го в олтара на жалки и слаби, злобни, противни и подли себеподобни, демократично избрани за бог. Дори създа ...