22.
- Не там. – натъртих аз, а Наум ме погледна плахо, отлепяйки поглед от монитора. Вече бях добила завиден имунитет към погледа му и присъствието му до мен като цяло. Сигурно защото много ме ядосваше на тези уроци. Току-що го бях спряла преди поредния „Game over” поради надничане в компютърната симулация на „Диспансера”.
- Правим това упражнение вече за стотен път. – въздъхнах аз обречено. – Какво точно те затруднява чак толкова?
Въпросното упражнение беше двойна задачка – „криеница” из Мрежата, комбинирана с локализиране на конкретен поток/време/място по вибрации от надничане. Най-слабите. Плюс въведени ограничения за време за изпълняване на мисията.
- Почти не ги усещам тези ваши „вибрации”! – оплака се той. – А и като ми висиш над главата, се изнервям. Днес докато те нямаше, ги намерих пет пъти от дванадесет.
- Да не мислиш, че в Мрежата ще е по-лесно? Не свиквай с тези усещания, в Мрежата е друго. Но там поне със сигурност няма да ти „вися над главата”. Ще ме влачиш като батерийк ...