35.
Оставиха ме на спокойствие до края на деня. Меко казано “спокойствие”, тъй като алармата за темпорална активност продължаваше да вие през 15-20 минути, а аз продължавах да си тормозя нервите с тревоги за приятелите ми, които се бяха заели да ме спасяват. Какво точно бяха намислили? Познавахме се достатъчно добре, би трябвало да мога да вникна в мотивите им. Всъщност още на втория взрив (след този на Бейкър) предположих, че те се намесват в събитията. Но си мислех, че те предполагат, какви лъжи каканижа аз, и просто ми ги подплатяват с действителни събития. А сега те продължаваха да гърмят и да надничат с явното намерение за активни действия от тяхна страна. Какви точно действия?! Вече се разбрахме, че няма да ме измъкнат оттук с просто “изнасяне”. Какво се опитваха да постигнат?
Разигравах сценката “притеснен затворник”. “Разигравах” не е точната дума, просто го оставих да излезе наяве това чувство. Но тъй като можех и да го оставя скрито – броеше се за разиграване. Въртях се из ст ...