5 нояб. 2009 г., 13:51

Времената сигурно са полудели - 38 глава 

  Проза » Фантастика и фэнтези
741 0 2
18 мин за четене
38.
Карлитос продължи да ме изяжда с поглед изпитателно. Сигурно наистина се чудеше, на кого аджеба му е притрябвало да организира бомбени атаки заради мен, ако не представлявам нищо повече от това, което изглеждам – една бременна никаквица с налудничаво поведение. “На тоя думата приятелство сигурно нищо не му говори”, изсумтях аз от дъното на главата си. Смърделин не ми обърна никакво внимание, освен може би един пренебрежителен поглед, обърнат навътре.
- Това не е доказателство. – констатира Карл безизразно.
- Има само един начин да докажа думите си. – свих рамене.
- Имаш предвид да ти свалим зумера и да ти оставим човек без зумер, за да го превърнеш в темпорален медиум? – уточни той.
- Не просто човек. Теб. Не искам тук да станат разправии заради мен. Затова исках да говоря само с теб за това. Разбираш за каква власт става въпрос. Никого не искам да изкушавам да прави глупости. Не ми се рискува хубавото бъдеще, което преживях.
- Това е изключено. – поклати глава Карлитос. Аз и не оч ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ксения Соболева Все права защищены

Предложения
: ??:??