Сякаш вече нищо няма значение. Времето си минавa безцелно. Лети и отминава. Свършва и започва наново с първите слънчеви лъчи. Събуждаш се с мисълта, че днес ще е различно от вчера и след минути разбираш, че пак нищо няма значение. И всичко се повтаря в един омагьосан и малко зловещ кръг.
Но всъщност душата ти се мъчи, за нея всичко има значение. Болкaта я погълва малко по малко, а разумът се е предал.
Пролет е, зимата тъкмо свърши. Зимните студове си отидоха. Те бяха бушували в сърцето и, когато го напуснаха, вътре нямаше нищо. Пролетта събужда наново дръвчетата, тя дарява живот. Но загиналите през зимата създания оставят само блед спомен във великия кръговрат.