... не пожелах да спра да те обичам. Не го желаех дори когато беше най-трудно. Не обичах никого така, а и не съм го искала... Дори когато очите ти ставаха с цвета на бурното море, гневни и ядосани... дори тогава не спрях... Не спрях... дори когато ти спираше да ме обичаш...
И може би мнозина мислят, че съм луда, мислят, че съм неуважаваща себе си жена, но те не са прави, защото аз съм уверена и силна, но преди всичко съм ТВОЯ... и това не е породено от някакво глупаво чувство, което ме кара да мисля, че ти си перфектен - не! Това е, защото го пише... името ти е дълбоко издълбано в сърцето ми, но не по начина, по който тези преди теб дълбаеха в него имената си - грубо и насила, а нежно... всяка твоя целувка отпечатваше името ти, всяка прошепната дума повтаряше вече написаното... и не желая да съм ничия друга - само твоя, само твоя!
Защото ти ми показа, че когато си сам не си цял, че можеш до смърт да обичаш... показа ми, че вярваш в моята сила, тогава когато не вярвах в нея... ти беше опора, ти беше криле, ти беше очите ми когато не виждах, ти беше всичко - сън, реалност, мираж... просто всичко...
Когато една история започне с многоточие, значи има дълга история и преди това, но тази история не е такава, тази история ще завърши с многоточие, защото след нея ще остане много любов, любов, която винаги ще бъде...
© Яна Все права защищены