Вратата се отвори, и..

Цвети, черната  коса свободно падаше по раменете й, очите очертани с линия изглеждаха неземни като богиня, Афродита ли,.. Артемис ли е...блуза с по отворено деколте ,..а, имаше някакво златно медальонче в деколтето,.. очертаваха се добре изглеждащи стегнати гърди,. мдаа, блуза на големи червени цветя,.. отпред двете изглеждаха  най-големи опънати от гърдите й,.. преглътнах мъчително,

черна пола очертаваща бедрата й,.. черни обувки на високи токчета....

- Цвети...

- Петро...

Промълвихме и двамата сякаш сме учудени, че се виждаме

В ръце стисках голяма саксия Коледна звезда..

- Цвети, заповядай - окопитих се подавайки цветето - Тежка е,.. чакай аз...

- Петро,.. Пешо, нямаше нужда...влизай - и ме поведе към хола - Ето тук я постави...

- Цвети, имам още нещо в колата, ще ме изчакаш ли.

Нарамих саксиите циклами, торбичката с питиета, торбата с халата ,..същински дядо Коледа...

- Цвети, цветя за теб, да си все така хубава като цикламите,.. това е за нас,.. а това скромно,за теб

като излизаш от банята да се увиваш в халата, все едно съм аз - поетично изрецитирах

Докато Цвети се суетеше с питиетата, хвърлих любопитно око из хола,...украсен коледно, блещукащи лампички, гирлянди, топки,.. палячовци , кукли от приказките,.. я, и моята картина, Цвети я беше харесала преди време и я подарих с някакво подслание, сега доокрасена с гирлянди. Трапезарията с коледна покривка и украса, свещник,.. прибори за двама,...

Вдигнахме наздравица, ей така за нас самите,.. за успешен гурбетчийски живот...

- Петьо, искам да те попитам нещо,.. Защо ми даде така изведнъж 500 евро,.. защо не поиска разписка срещу тях,.. защо не пожела да дойда да ги взема от вас, или да ти ги върна - очите й ме гледаха любопитно, чакайки отговор...

Отпих глътка, сякаш да понаместя гласа си

- Цвети защо ли,...помогни на човек когато има нужда от помощ, после файда няма,..а ти тогава беше така п.итеснена и изплашена...Какво да подписваш,.. с 500 евро аз нямаше да обеднея, а ти нямаше да забогатееш,.. само някаква хартийка, която е знак за недоверие...Защо не пожелах ли,..

когато си в безизходица си готов на всичко,.. какво щеше да се промени, ако се бях възползвал,..същото е и при вторият слъчай,.. готов на всичко от благодарност,.. и сега нямаше да сме тук заедно,..даже и да се срещнем някъде, щяхме да сме като непознати, защото всеки се е разплатил на другия и ще ни е безразличко...

Приятелството е по-силно от всичките пари на света...Наздраве, че много се разприказвах...

               Погледнах я, ръцете й сякаш потреперваха,.. големите й очи блещукаха радостно...

- Петьо,.. това е моето жилище,..Ела, ела да ти го покажа - и ме хвана за ръката като малко дете и поведе из апартамента...- Тук е огромната кухня, санитарните помещения, стая,.. друга стая за гости, спалнята,.. тук нещо като децка, а това ми е графията - офис моят оазис,..

- Цвети, толкова много книги,,, на български, на руски,.. от къде ги имаш,.. гледам луксозни подвързии,.. Не за друго, и аз си падам малко книгоман и тук имам доста книги...

- Само не се смей,.. още една осъществена моя мечта, да имам библиотека. От един културен център,.. бракувани и готови за изхвърляне,... спасих ги, дадох 20 евро на шофьора и той ги докара до тук, само дето не ме попита добре ли съм. Сега си ги препрочитам на фона на Акропола, сутрин седнала на терасата с чаша кафе... - през усмивка каза тя

.А тук, тук е верандата,.. винаги съм мечтала  за такава тераса, балкон, веранда, както и да се нарича,.. а това най-много ми харесва - отвори стъклената врато-прозорец към верандата - Погледни,.. Акропола свети....

това вече не съм и мечтала...Погледнеш и първо виждаш Акропола огрян от слънцето...

Пийнахме отново глътка Метакса...

- Петьо, Петьо,.. ако вярвах някога в мечтите си - започна тя  тихичко - Родителите ми бяха от бедни семейства,.. завършили гимназия, престижно за онова време и започнали като обикновенни дребни чиновници,.. после изкарали икономически техникум задочно...Не знаеха какво е това почивка,..през отпуската работеха в ТКЗСето или по строежите,...съградили къщата ни със заеми от ДСК или Спомагателна каса,.. Другите деца ходеха на екскурзии, а аз не,.. защото не съм могла да пътувам,.. а те не можеха да отделят пари...едва в шести клас ходих на пионерски лагер. А вече

в гимназията ваканцията с мама ходех да отбирам копринени буби или нижа тютюн...Тогава имахме униформа черни манти с бяла якичка,.. с две манти изкарах.После записах Учителския Институт с руски и български език,.. от тогава намразих зимите и есенните дъждове,.. добре, че имаше студентски столове та не гладувах...Завърших и се върнах в градчето ни, преподавах руски език,.. от първия аванс си купих дрешки обувки,.. от заплатата други... Записах задочно Университета

руска и българска филологии...работих, учих,.. завърших.

А Петьо, ти ходил ли си в Москва,.. Сан Петербург....

- Да, на студентски стаж, после на екскурзии,.. защо - попитах

- А аз не съм...а преподавах руски език... Бях събрала пари за екскурзия с Балкантурист тогава, но родителите ми искали да имат кози, целият град беше луднал по кози,.. и с парите ми купиха четери кози...Беше ме срам в училище да мириша на кози,.. оказа се, че всички колеги имали кози и миришеха еднакво, а и приказките им бяха само за кози, ярета...

Гимназията, където преподавах , стана истински кошмар за мене,.. вече не се учеше руски език, часовете ми по български на покриваха норматива, очакваше се съкращение,...Тогава директора, мазен плешивец, каза че можел да ме спаси ако съм му станела любовница,.. изплюх се в лицето му и бях съкратена... И никой не искаше да вземе даскалка на работа,.. опитах с частни уроци

но не потръгна, учителите на работа прилапаха децата уж за по-високи оценки,.. за пари де.

В малкия град какво да има един -два ресторанта, дискотека, махленски кръчми,...Ходих на дискотека няколко пъти,.. едни и същи муцуни, момичетата бяха работнички от шивашкия цех, какъв интелектуален разговор да водя с тях,.. а момчетата обикновенни пияници и самохвалковци, кой по-вече откраднал, ял , пил или е бил с момичета...

Е, имах връска с колега от Учителския, но нищо не се получи,.. после с колега от Университета, замина за Русия да работи и по-вече не се обади,.. а с едно инженерче, просто не си пасвахме,.. може би очакваше богати дядо и баба, а те обикновенни хорица с мижави пенсийки...

Смееха ми се, че уж учителка вишистка, пък  без работа...

И един ден на автобуса и в Атина,... А тук всички мъже са ергени, или разведени или лижат житейски рани,.. а,жените  самите светици, даже не ходят на плаж да не ги видят на светло по бански,.. а охкат и пъшкат  при някого, но само на тъмно, да не се вижда...

Смехории Петьо,.. смехории...

А знаеш ли зашо ми бяха необходими тези пари,... ти ги даде ей така, без да попиташ за какво 

са ми,... Хората, за чиято майка се грижех, бяха в чужбина,.. кой го е грижа, че трябва да ти платят навреме,.. освен банката,.. имах ипотека, закъснея ли с вноските рискувам апартамента, ще ми го вземат веднага,.. попитах онези наши момичета,.. трябва ми помощ , не уточних за какво,.. изсмяха ми се в очите. Ти беше  последната надежда,... исках да внеса две вноски, знам ли кога ще ми платят... И  успях, Ти излезе  истински приятел....После внесох заплатата си за два месеца в банката и сега съм напред с вноските за погасяване ..- разказваше тя и с треперящи ръце

сгъваше хартиена лодка от салфедката,... спасителната лодка може би.

- Разприказвах се, а не пием и не ядем Петьо,.. Наздраве, приятельо мой...

Сигурно се питаш - продължи тя - Защо само теб съм поканила,.... Ще ти кажа, просто е,.. защото не си завислив,.. да вземем нашите бивши познати, първите им приказки ще са '' Ами така е, а се правеше на много честна, сякаш не знаем как се изкарват пари за апартамент '', или '' Я тя в България няма свястна къща, седнала  тука да купува...''

Погледнах я, нежна и интересна жена, а е избрала най-трудният път към щастието си,... в косата й

издайнически се прокрадваха посивели косъмчета, леки бръчици около слепоочията, макар и старателно прикрити с грим и косата,.. очите, очите спокойни, а като че ли решителни и устремени,

устните  полуотворени, сякаш готови да дарят наслада, мъжката слабост,.. гърдите, стояха покорни

едва едва се повдигаха с вдишванията в монолога й,.. бедрата очертани от полата и загърнати малко

над колената,.. Така изглеждаше ,много по-привлекателна, отколкото по бански на плажа...

- Петьо, какво се замечта,.. не пием,не ядем,.. само бърборим - засмя се тя

Какво да й кажа, изглеждаш прекрасно,.. жена мечта...

- Знаеш ли, купих си китара, ще ти изсвиря и изпея нещо,.. не искаш Цингарела, нали... А за песните на Висоцки, какво ще кажеш,.. на руски език разбира се...

И започна, прокарвайки пръсти по струните...

Все едно бях в накое кафене на улица Арбат, Стари Арбат,.. пиех кафе и се наслаждавах,...не чух

последните акорди....

- А сега ще ти изпълна  наистина любимата си песен '' Ваше благородие '' по текст на Булат Окуджава...

'' Ваше благородие, госпожа удача...

  Ваше благородие госпожа чужбина....

  не везьот мне в смерти, повезьот в любви..''

Оживяха  пред очите ми  кадри от  филма '' Бялото слънце на пустинята ''...

- Ти пак се отнесе май - извади ме от унеса гласът й - Ела да те охладя малко на верандата...

Каня те на танц...

Нежните мелодии и гласът  на Крис Ри  сякаш се сливаха с коледните светлинки по терасата й и

светлинките от околните тераси,.. над всичко светеше Акропола...осветеният Акропол...

Ръцете й нежно обвиха врата ми, притиснах я до себе си,.. нежно женско същество готово за любов и да дари любов,.. Стояхме така насред терасата, прегърнати и унесени...

- Цвети трепереш,.. студено ли ти е - попитах плахо и я притиснах отново към себе си

- Не Петьо,.. от друго треперя,.. мили мой приятелю... Да пийнем, все пак Коледа идва....

Донесе две чаши вино и прегърнати зачакахме...

              Тържественият звън на църковните камбани възвести Рождество Христово...

- Честито Рождество Христово, Петьо,... честита Коледа...

- Честито и на теб Цвети,...Кала Христугена,...Честито Рождество   Мери Крисмас...

              Звънът на чашите ни се сля с този на църковните камбани....

              Фоерверки от Акропола хвърляха мистична светлина... сякаш Акропола оживя...

Прегърнах Цвети,.. стояхме безмълвни с чаша в ръка,.. прегърнати и съзерцавайки Коледната заря над Акропола..унесени в мислите си за светли дни.

               Една мечта, на една обикновенна упорита  жена се бе сбъднала...

               Утринните лъчи на зимното слънце весело си играеха навън...

Цвети  бе сгушила в мен голото си тяло,..погледнах  рамото й , завих го,.. тя промърмори нещо в съня си,..

Усмихна се и се намести в топлото ми обятие....

               Бъди благословенна, приятелко моя....

               Честито Рождество... Кала Христугена

.............................................край..............................................