Вратата се отвори, и..
Цвети, черната коса свободно падаше по раменете й, очите очертани с линия изглеждаха неземни като богиня, Афродита ли,.. Артемис ли е...блуза с по отворено деколте ,..а, имаше някакво златно медальонче в деколтето,.. очертаваха се добре изглеждащи стегнати гърди,. мдаа, блуза на големи червени цветя,.. отпред двете изглеждаха най-големи опънати от гърдите й,.. преглътнах мъчително,
черна пола очертаваща бедрата й,.. черни обувки на високи токчета....
- Цвети...
- Петро...
Промълвихме и двамата сякаш сме учудени, че се виждаме
В ръце стисках голяма саксия Коледна звезда..
- Цвети, заповядай - окопитих се подавайки цветето - Тежка е,.. чакай аз...
- Петро,.. Пешо, нямаше нужда...влизай - и ме поведе към хола - Ето тук я постави...
- Цвети, имам още нещо в колата, ще ме изчакаш ли.
Нарамих саксиите циклами, торбичката с питиета, торбата с халата ,..същински дядо Коледа...
- Цвети, цветя за теб, да си все така хубава като цикламите,.. това е за нас,.. а това скромно, ...