ВСИЧКО ИДВА ОТ ПОГРЕШНОТО СЕМЕ

Поредният разговор около нашия „бракоразвод”… Осъзнаване на преповтаряните истини. Но в друго измерение вече, с друга гледна точка. Това са глупости, което правим, отдавна си изпуснахме шанса за корекция на нещата! Онази случка беше в тъмното минало, защо не я оставим там, а само я копаем и ровим? Май че трябва да изкореним и най-дълбокия корен на този паразит, за да посадим младото дръвче на нашето „приятелство”.

По грешка на семето преди година покълна нещо друго. То расна, крепна и цъфна на една лъжлива, на пръв поглед благоприятна почва. Цъфна, роди, но плодът натежа и падна с трясък на земята. Разби се и навсякъде пръсна плодов сок. Капката, която попадна  на моите устни, беше горчива. За известно време ме зашемети, сякаш бях погълнала отрова, но полъхът на вятъра ме върна към живота.

Ядосана, взех една брадва и отсякох дървото. А беше толкова красиво… Това място от градината ми опустя като спрях да го посещавам. Един ден реших да премахна останалите полуживи части на това вече мъртво за мен тяло. В отчаяни опити се справих с някои от тях, но нещо все още ме дърпаше надолу, и аз все отлагах.

Един ден дървото, или по-точно остатъците от дървото, ми проговори. Каза ми, че оценява всички мои грижи през жизнения му път и че не ми се сърди, че съм постъпила така с него, защото знае, че не му е мястото в моята градина. Все пак усмивката на лицето ми, когато съм се наслаждавала на красотата му, го е стимулирала да цъфти и да се раздава за мен…

Каза ми още, че ако изскубна и последната частица от него, няма да има с кого да си поговоря в тежките моменти и че мога да го смятам за друго растение и ако му дам живот, ще се развива като такова…

Положих лопатата, с която копаех здраво, върху „лъжливата почва”, седнах и се замислих какво да направя с дървото, което толкова много обичах. Старите спомени ме разяждаха… Изборът беше мой…

И аз отново бях в размисли около нашия „бракоразвод”!!!