Видях го... Беше първия път, когато го виждам. Едва дишах. Беше толкова прекрасен! Загледах се в лицето му и никога не исках да спирам да го гледам. Бе дори по-красив. Помислих си "Как ще издържа, без да го целуна?", но въпреки това не се сдържах и хукнах към него.
- Алекс! - затичах се.
- Мел! - засмя се и ме прегърна.
Толкова беше приятно... Ръцете му около тялото ми. Бих искала това да се случва всеки ден... Не исках да го пускам! Продължавах да прегръщам тялото му и да се наслаждавам на всяка секунда.
Той се отдръпна леко.
- Много се радвам, че вече се виждаме - усмихна се.
- Аз също.
Бях готова да го прегърна, но усетих, че нещо ме блъска. За времето, което имах, потърсих с поглед Алекс, но не можах да го видя...
Майка ми седеше до мен.
- Дали е добре?
- Не знам. Трябва да почакаме лекаря - каза бавно баща ми.
Чувах ги, исках да им кажа, че съм добре, но не можех. Нещо не ми позволяваше да говоря. Не можех да си отворя очите. Исках да видя Алекс. Дали е тук? Исках да го повикат, н ...