Той беше влюбен в друга. Разбрах го още преди да стигна до края на писмото, и светът сякаш спря да се върти за мен. Той ме предаде. Разруши всичко, което имаше някакво значение за мен. Намразих го, намразих и онази жена без име и лице, която ми го бе откраднала. Представих си какво ще ù се случи, ако някога я срещна, и картинката не беше от приятните. В същото време жадувах да поговоря с него поне за минута. Очи в очи. Част от мен все още не можеше да повярва, не искаше да повярва. Не и сега, не и след като бяхме преживели толкова много. Оставаха ни само някакви си девет месеца, толкова ли не можеше да почака? Но не се обадих. Не писах и не чух повече за него. Взех смачканото писмо, изгладих го и го сложи отново в плика.