Малкият принц отдавна бе пораснал. Въпреки всичко, си бе останал само принц. Не от всеки престолонаследник става крал. Доста рози го убодоха в търсенето на неговата. Капризни бяха тези цветя. Искаха добра почва и грижи. За да те дарят с любовта си, трябваше да получат любов. Душите им бяха нежни, но криеха силата си в бодлите. Безброй плевели отскубна и много почва прекопа. Опита се да приложи тактиката на лисицата и да ги опитоми - слага ги под похлупак, а те увяхваха, късаше ги и ги поставяше във вази в къщата си, радваше се на аромата им ден-два... после изсъхваха. Реши да ги превърне в хербарии, за да са винаги с него, но те губеха аромата, яркостта и свежестта си. Поливаше ги обилно с различни видове алкохол, за да ги препарира, но те спираха да цъфтят и се свиваха, докато накрая повяхваха.
Покрай толкова откъснати рози доста нерви скъса и доста бодли извади.
И днес, порасналият принц продължава да търси своята роза в полето на живота. Разбра, че всяка е различна и на аромат, и на ...