Всяка вечер е нов сън. Старите елементи в нова формация. Отново има смърт, отново има любов, отново има край. Понякога сънувам как всичко се взривява, как ме изпепелява без да кажа и дума. Понякога сънувам, че аз изпепелявам всичко. А понякога сънувам теб. Сънувам, че отново те обичам. Сънувам, че всичко е различно. Понякога сънувам, че умирам. А понякога, че руша всичко, което имам.

А аз нямам много.

Иска ми се да ти опиша света от сънищата ми. Той е по-различен, по-странен, по-особен и по-тих. Думите в него са трудни за изговаряне, но истински, мислите се виждат в очите на хората и границите се топят постоянно. Всяка вечер този свят се самоунищожава и възкръсва по-добър от предния път. Независимо от това колко лоши неща вършим в него, те са унищожени и изградени по-добри на тяхно място.

И отново, и отново се завърта безкрайната лента в съня ми. Там, където съм истински, добър и щастлив. Там, където умирам всяка вечер и се прераждам на сутринта.

В този свят на замъглени привидения, възпламенили се отново мечти и нежен вятър се пренасям когато заспя. Понякога виждам теб, понякога виждам края на света, понякога проумявам кое е истина.

И кое е лъжа.