На някакъв беден селянин жена му не можела да роди дете. Годините минавали, а техният дом оставал тих и тъжен. Накрая напълно отчаян човекът отишъл при една старица, която живеела през девет села в десето и говорела с мъртвите.
- Кажи, бабо, какво да сторя, че и в нас да проплаче рожба?
- Твоето семейство е орисано с черна магия, да останете сами докато сте живи – отговорила жената. – Ала има надежда. Само трябва да направите добро на някого.
- Аз съм бедняк. Цял живот се боря със земята и все не смогвам да свъртя някаква пара. Как да направя добро?
- Не са нужни пари, човече, за да сториш добро. Можеш да дадеш покрив на сираче – старицата млъкнала и повече нищо не казала.
Минало време на техни съселяни се запалила къщата. Мъжът и жената загинали в пожара, само дъщеря им се спасила, защото нощувала в роднини. Ала близките имали многобройна челяд и не можели да хранят още едно гърло.
Тогава беднякът и жена му си спомнили думите на старицата и приели детето у дома си. Една година по- къс ...