Да, това е - все не съм доволна, все злъчна и то защо, защото тази скука ме убива. Макар, че не съм сигурна дали и тя не е поредното ми извинение, за да мога да се радвам на мойто блаженно мързелуване! Но все пак шанс, малшанс. И мързелуването е скука.... мисля, че то е най-голятата скука!
Муза, талант, какво ли ми трябва? Скука - това е единственото, което имам, а се оплаквах , че го нямам.
Доскоро беше така, но след един месец почивка и релакс, е, и мъничко физическа работа. Казвам "стига". Мозъкът ми деградира и корозира със страхотно бързи темпове или поне така си мисля, честно казано, така може и да ми е по-добре. Пак избликват заучените фрази на гениите - "Който трупа знание трупа печал". А има ли смисъл в този проблем дали мързелът е знание или изтърканото себе-познание е простичко казано мързел. Анализираш себе си, че за какво това не храни, губи , време, а то пък е пари т.е. работи, работи... е не, пак се изгубих при тези бл-бл-бл... ама така - е тъпото себеопознаване ми къса ...