Човекът пусна последния наръч клони на земята, прецени, че е събрал достатъчно и с тежка въздишка се отпусна на земята. Чувстваше се стар и ужасно уморен, а той наистина беше стар - много години натрупа и вече му тежаха. Наричаха го Скиталецът, поне няколко века не беше използвал рожденото си име и не му се вярваше някой да го знае - а това беше сериозен плюс в неговото поприще.
Подреди клоните и запали огън, като само промърмори нещо под нос. Чак тогава забеляза вълка, застинал на няколко метра от него.
Животното беше младо, още не достигнало пълното си физическо развитие и не показваше никакви признаци на безпокойство, просто спокойно наблюдаваше човека пред себе си, който от своя страна явно също не се обезпокои особено от присъствието на див звяр в бивака му.
Скиталецът впи поглед в наситено зелените очи на вълка, който му отвърна с не по-малко преценяващ при това разумен поглед. Човекът през дългия си живот беше обиколил много земи и беше научил много неща в това число сравнително ...