27 янв. 2019 г., 16:32

Вяра 

  Проза » Рассказы
953 1 0

„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на заклет неверник - като мен. Лицемерната вяра, и престореното упование на Божията милост, мъдрост и подкрепа в труден час е голямо оскърбление към Него. Е, няма нищо страшно. Той не наказва никого, нагласил е така нещата, че сами да се наказваме. Единственото страшно е, че... няма да откликне! Няма да се "обади" да даде напътствие и утеха, ако лицемерно Го потърсим”

 

Но аз търся сили да забравя болката. Търся ги в себе си и в Бога, а кой какво иска, и кой какъв ще бъде утре, никой не знае. 

 

Както и никой не знае какво му носи утрешния ден!

 

 

© Юлиян Петков Все права защищены

За предизвикателството

Произведение участвует в конкурсе:

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

13 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??