19 мар. 2020 г., 00:45

Вяра 

  Проза » Другие
458 1 2
2 мин за четене
От едната страна на везната вилнее сеещ ужас вирус с нечувани и невиждани размери, а от другата страна целият свят безутешно плаче за своите безвъзвратно загубени чеда, борили се до последно с мощния грохот на приближаващата ги опустошителна смърт. Когато притежавахме свободата да пътуваме, без да се страхуваме, да се любуваме на изгревите и залезите в този натежал от крещящи липси живот; да пеем от душа и сърце, да работим, независимо какво и къде, да пазаруваме спокойни, да се уважаваме и подкрепяме, да споделяме щастието си и да разкриваме болките и страховете си пред някого – точно тогава приехме тази умиротворяваща поредица за някаква преграда пред ламтежа на егото ни да бъде над всичко. Повярвахме си, че можем да летим високо и да покорим импозантни върхове, но се оказахме сериозно наранени и изгубени в мрачните и блудкави дълбочини на собствените си грешки, преди още да сме разперили криле. Паднахме. Задушихме се сред безмилостните ритници на делника – динамична невротична борба ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Все права защищены

Предложения
: ??:??