Есента беше към своя край. Земята беше покрита с разноцветна пелена от падналите от дърветата листа. Тя се гушеше в жълто-кафявите листенца и се подготвяше за предстоящия мраз, който щеше скоро да я окове. Дърветата вече отдавна бяха съблекли своята зелена премяна и гърчеха немощно клони изпод силата на студения есенен вятър. Беше привечер и по улиците на Горнооряховското село Сушица беше опустяло. Единственото, което се чуваше, беше тракането на колелата на старата каручка на дядо Иван. Дядо Иван беше добре сложен мъж, на средна възраст, но по набразденото му лице и тъжните му очи личаха неволите, с които се беше сблъсквал. Животът му не бе никак лесен, той трябваше да отгледа единственото си дете след като жена му почина при раждането. Но неволите на дядо Иван не спираха дотук. В трагичен инцидент, той загуби и единственото си чедо. Единствената утеха на възрастния човечец бяха неговите внучета, за които той живееше и даваше живота си.
В този ден дядо Иван беше окъснял, защото беше х ...