28 мар. 2009 г., 12:34
4 мин за четене
В ранната септемврийска утрин автобусът разклати едрата си снага и тромаво потегли към далечния Мармарис.
Седалката до мен беше празна и клепачите ми набързо закриха гледката с безсмислените брътвежи на екзалтираните пасажери.
Дрямката започна да ме замотава, когато шофьорът завъртя някакъв диск и помете поносимото всеобщо дърдорене с позната македонска песен, която доста гръмко величаеше моминската красота...
- Започна се - въздъхнах примиренчески аз и отхвърлих поглед към бягащите в полумрака дървеса.
Не желая да занимавам тези, които са се прецакали и четат нескопосаните ми редове - с някакъв пътепис, защото не там е моята идея...
В живота си за пръв път бях обещал пред себе си да не изневерявам! Тази саможертва се надявах да даря на моята настояща любов - независимо от патилата и лишенията, които неминуемо щяха да последват.
Иска ми се да разкажа и на моногамните абонати за моята борба и промяната в мен, като очаквам тяхната подкрепа и разбиране...
Иначе, вярност съм обещавал на мн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация