Не можеше да повярва истина ли бе това,с нея ли се случваше или бе сън от,който тя ще
се събуди? Поиска и се да избяга,да затвори вратата след себе си.Не мислеше и не искаше
да мисли повече.Останала сама в полупразния хол седнала на дивана,вперирила поглед в ни
щото пред себе си Надя скочи.Не можеше да остане повече.Излезе навън повървя и когато
се огледа видя,че е излязла извън града.Тогава се затича и бягаики не усети,че заваля.
Вече цялата мокра до кости се свлече на мократа ливада.Отприщи гърлото си с вик на ра-
нена кошута.Отправи взор към небето,което все повече потъмняваше и едва чуто изстена
- Защо Господи, защо?
Гръмотевица,като за отговор раздра небето .Тогава с цяло гърло се провикна.
-Не мога повече не мога,но викът и бе заглушен от поредния гръм на небето-събрала лице-
то си в шепи зарида под дъжда самотна и наранена,като изгубено дете плачещо в тъмнината.
Оплакваики съдбата си се надигна,погледна в далечината там в безкрая,където се слива небе ...