Разказ ли? Аз не мога да пиша хубаво. Умея да рисувам. Но ще ви разкажа, въпреки че сигурно ще прилича повече на мотивационно писмо отколкото на разказ.
Отдавна беше. Преди години. Бях млада... Много млада... Влюбих се. Не в кой да е, а във Вятъра. Мислите, че се шегувам? Нееее. Влюбих се в него - див, непокорен и най-вече – СВОБОДЕН. А в същото време – мъдър някак ми се струваше. Идваше, погалваше ме, успокояваше ме и... после отлиташе – незнайно къде. И незнайно при кой... А аз оставах с мечтата да полетим заедно. Там, при птиците. Малко хора знаеха за това. Ами... как да ви кажа...? Аз – момиче, той – Вятър... На който съм казала, все ми е отвръщал, че това, което искам е налудничаво. За това и не го споделях често. Исках да пристана на Вятъра. Даже стих написах, въпреки че не умея да пиша. (в последствие разбрах, че никак не съм уникална...какви поетеси за Вятъра стихове са писали...) А той пък взе, че ми отговори.
Какво отговори? Ами... каза ми, че не съм готова. Каза ми да се нау ...