Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край. 
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо. 
На всички желая едно: ЗДРАВЕ!

Вълчицата (3)

ФИДАНА

   Фидана запали втора цигара и дръпна глътка от ароматното, горчиво кафе.Притвори очи, за да се наслади на всичкото това, изтегната на походното си легло на голямата тераса откъм градината. Животът ѝ до сега се въртеше като лента. Нима Бог беше толкова добър към нея,че всичко, което започваше ,се уреждаше от раз? Отърва я от няколко неща наведнъж.

 Върна се назад в миналото.Спомни си как с облекчение си отдъхна, когато докараха трупа на Иван и еспертизата доказа,че пиян е паднал в реката и се е удавил в оная злокобна нощ, която скри греха ѝ.Мина ѝ през ума, че наистина детето можеше да не е негово, но тогава не съобрази, че само с една забежка това е можело да се случи. Реши,че вече няма значение и го отпъди от съзнанието си.

  После се разчу, че бай Стоян овчаря е изчезнал и никой не знае къде е.След време дойде новината,че са го намерили до някакво животно, а на близо до случката висяло парче повой на бебе, което пък предположиха,че животното е изяло.Мина не мина време и се чу, че старата баячка я намерили мъртва, така както си седяла на трикракото столче, на сянка под ореха пред къщурката...

 Какво щастие! Нямаше вече  мъж, който да я бие, а тя да търпи вонята му на алкохол всяка нощ в леглото си, няма свидетел за случилото се, нямаше го и бебето, което беше проклела,че ако бай Стоян не го даде на някой, да го остави в гората да го ядат вълците.Мина ѝ мисълта за алтъните, но това не накара сърцето и да трепне.Животът ѝ беше чист като сълза, поднесен на тепсия.

   Отиде в града.Отряза дебелата си плитка , накъдри косите  и изцяло смени визията  си.Подмлади се поне с десет години.Синът си остави изцяло на грижите на родителите и сестра си,която не можеше да има деца,но не искаше да осинови и бдеше като орлица над племенника си.

   Иван беше заможен.Имаше много стада и крави от дядо си.Фидана, напътствана от добра приятелка, продаде всичко и част от средствата вложи в имот в града, голяма къща с басейн и градина.С останалата част от парите стана съдружник в голям дърводелски цех.Всичко ѝ носеше печалба. Етажи от къщата даваше под наем на почиващи, а цехът работеше на пълни обороти.Тя дори не си помръдваше пръста, освен да увеличава печалбите си. Не желаеше да се обвързва с мъж след смърта на Иван и не позволяваше на никой да ръководи и направлява живота ѝ

§

.АЙТАНА

   –Айтанаааа! Айтанаааа! Къде беше бе дете? Навъртай се на близо. Нали ми обеща,че няма да ходиш в гората сама!-правеше се на сърдита Айше.

 Девойчето подскачаше от крак на крак и звънкият ѝ смях  огласяше поляната.

 –Добре, че пееш, та песента те издава къде си.Само ако разбере баща ти, много ще се ядоса,така да знаеш!

 Тя се хвърли на врата на майка си и я задуши от целувки. Гъделичкаше ухото ѝ:

 –И кой ще му кажеее?Ти ли? Хей там до канарата стигнах. Най много сини камбанки има между камъняците, а и такива  едри боровинки намерих из клека, малко по надолу, че такива никога не съм виждала до сега. Ето, това е за теб!

 Айшето я притисна силно и букетчето от камбанките остана между тях.

 –Моето съкровище майчино.Що щях да правя без теб?Нали ми обещаваш да не скитосваш сама? Има зли животни, непознати туристи и не знаеш каквоще ти се случи?Обещай ми,съкровище!Обещавайййй!

   Когато беше наблизо, Айшето чуваше гласа ѝ.Запееше ли, планината огласяше.Намираше я често до реката, натопила босите си крачета в хладката вода, плискаше и пееше като славейче.Дори вятърът спираше да вее в листата на дърветата, за да я слуша,  а поточето укротяваше бързея на завойчетата.Вълчицата вече не я кърмеше, но Айшето винаги я виждаше там, от високото, да следи къщата, а когато Айтана не пееше, беше сигурна,че звярът на близо и не се притисняваше за момичето!Алиш държеше по изкъсо нещата и понякога от загриженост се дразнеше, че Айшето гласува голямо доверие на девойчето и ѝ позволява да се отдалечава от къщата сама.

   Негово задължение беше да храни и Вълчицата.Тя сама никога не посягаше на животните от стадото, а когато усещаше чуждо присъствие , виеше за опасността.Тя зорко следеше разтежа на детето и пазеше семейството.Винаги беше там, където трябва да бъде!

 Айтана разстеше като диво цвете на красива поляна.Белегът от раждането постепенно избледняваше, но Айшето много се страхуваше от това и без да и казва нищо и рисуваше цветенце с къна на мястото и Айтана изглеждаше  като горска фея.

§

АЛИШ

   Тази сутрин Алиш не видя силуета на Вълчицата, застанала на задните си лапи, вперила поглед към поляната пред къщата, където притичваше Айтана. Нещо го сви от ляво.Щеше му се да събуди Айшето и да и каже да внимават, но махна с ръка и отпъди лошите си мисли. Издои  овцете, преброи агнетата и остави женската работа за Айшето-да избие маслото, да подсири сиренето и да подкваси кашкавала и млякото.

   Докато се повърташе , все поглеждаше към леговището в канарата, но нея я нямаше.Алиш носеше храна близо до леговището и и така се създаде връзката между животното и човека.Тя пазеше тях, те се грижеха за нея.

   Събра стадото и със свито сърце тръгна към пасбището.Денят мина тягостно, напрегнато. Мислите му бяха къде може да е Вълчицата, дали не и се е случило нещо. Айшето разчиташе на нейната подкрепа, да ги пази.

   Алиш не издържа до вечерта, а събра стадото и се прибра по рано.Пусна двете резета на саята и забърза към къщата.Не се чуваше песента на Айтана, но Айшето джуркаше маслото и не го чу като влезе.Той се огледа наоколо.

 –Къде е Айтана, да не би да е прилегнала?

 –Тука беше. Пееше, после замлъкна. Може да е до рекичката.Иди виж, аз сегичка ще  приключа с маслото.

   Алиш излезе.Погледна към канарата, но нито Вълчицата се виждаше , нито Айтана се чуваше да пее или знак,че е наблизо. Върна се за пушката. Вървеше покрай реката и викаше.Стигна до канарата.От входа не се виждаше леговището.Вдигна пушката и направи две крачки напред.Замръзна на мястото.Вълчицата лежеше на една страна, а Айтана се беше свила до нея, стиснала клонки боровинки, свита на кълбо.Алиш свали пушката и я издърпа от Вълчицата, която не стана, а леко заднешком се оттегли навън и се загуби в храсталака. Айтана обгърна  шията му и отърка брадата му.Така остана за миг.

   –Често ли идваш тук?

Гласът му трепереше.

  –Не трябва да го правиш!Вече си голяма.Ще ти кажем ,някои неща, но нека минат година две, да порастнеш още малко. Разбра ли ме?

   Тя го гледаше със светло сините си очи, като незабравки и се чудеше защо и какво трябва да чака да и кажат?

  От две седмици Вълчицата не се появяваше нито сутрин , нито вечер. Храната , която Алиш ѝ оставяше стоеше недокосната.Той нямаше как да обикаля да я търси, но безспокойството му всеки с всеки ден нарастваше!

   Айтана не смееше да наруши обещанието, което даде на баща си да не ходи до канарите и отиваше само до рекичката. Сядаше на брега и хвърляше камъчета във водата и  се радваше на балончетата, които се образуваха от съпротивлението. Гласът ѝ заглушаваше шума на водата,а птиците спираха да пеят. Цялата гора я слушаше. Гласът и беше като звънче.

 "Айше леее, златна ябълко,

 ще дойдем да те искаме,

 искаме Айше, просиме

и да не си ни Айше върнало,

върнало и посрамило.

Нашата рода голяма,

голяма рода майчина,

майчина рода, бащина.

Ние не щеме  дари големи,

 искаме мома хубава,

хубава, още гиздава!

На акъл да е богата,

на ръце да е работна..."

   Айшето слушаше със свито сърце песните ѝ.Връщаше се в своята младост и буца стискаше гърлото ѝ,като си помислеше,  че ще дойде време да признаят истината на Айтана.Чудеше се как ще реагира и затова времето минаваше в мълчание.Когато Алиш се въртеше през нощите, ставаше и излизаше навън да изпуши една цигара, тя знаеше,че и него го терзаят същите мисли!

§

   Вълчицата се протегна.Трудно ѝ се ставаше.Наля снага.Свикнала беше наготово и не ѝ се мърдаше много напред-назад.

   Реши да обиколи наоколо и тръгна по реката. Видя Айтана на брега и продължи през гората.Навлезе в гъсталака...и го видя. Едър, охранен, с лъскава козина.Той изкочи изневиделица,сякаш я беше проследил и очаквал момента да се доближи до нея.Тя се стресна, но не намали темпото, а той я следваше.Вълчицата се обръщаше и го гледаше галено.С поглед казваше каквото мисли и тръгнаха в обща пътека.Тя не ставаше за рожби, но и той не търсеше това.Искаше другарка за момента, да се насладят на живота.Храсталаците ги скриха от погледа на слънцето.

   Оказа се,че Вълчицата трябваше да се грижи и за неговата прехрана, да скитат и търсят храна, а на нея това не и се нравеше и един ден  взе твърдо решение да го изостави и да се върне в старото си леговище.Затова Алиш я загуби от поглед и двамата с Айшето бяха притеснени за нея.

   Той непрекъснато гледаше за силуета ѝ, но нея я нямаше.

   Тази вечер, като затвори стадото и тръгна към къщата, я видя на нейното място, там, където кърмеше някога Айтана.Беше отслабнала, проскубана и изнемощяла.Той не скри радоста си и засвири с уста една от любимите песни, с който Айтана огласяше гората.Стана му леко на душата.Така се беше срастнал с присъствието ѝ, че когато липсваше от погледа му,си представяше,че никога вече няма да я види,че някъде, на някое място, ѝ се е случило нещо лошо, че се нуждае от помощта му,а той не може да направи нищо за нея!Тя стопли сърцето му!Искаше му се да се провикне от радост и го направи.Ехото се разнесе из планината.

§

   Фидана беше в разцвета на живота си, стъпила здраво с двата крака на земята.Навлезе в политиката и с твърда ръка удряше по масата за всяка нередност.Имаше приятели, намираха се и врагове.Понякога си спомняше за миналото, дори през ума и минаваше,че ако имаше още едно дете, момиченце, то щеше да я разбира и да споделя с нея първите си трепети.Всячески се стараеше да възвърне доверието на сина си, който с годините я откъсна от сърцето си и рядко можеха да седнат за дълго време заедно и да споделят мислите си.

   Той разстеше далеч от живота ѝ.Влечеше го селото, природата, тишината и самотата.Обикаляше планините и незабравими за него бяха излетите му с приятели из Рила , Пирин и Родопите.Можеше с часове да лежи по гръб на някоя полянка и да съзерцава небето и птиците..Запяваше ли някоя Родопска песен, гласът му се лееше като руйно вино.Мечтаеше си за голяма рода-братя, сестри, братовчеди с добри сърца.По свой начин обичаше Фидана, но една невидима преграда заставаше винаги между тях, щом двамата се мъчеха да стопят леда.

   Той имаше свой живот, тя-нейният.С годините и двамата разбираха колко много са пропуснали, за да бъдат нещата по различни.Фидана искаше най доброто за сина си и той го получаваше, но това не връщаше топлината помежду им.Нея я влечеше шумният живот, а него-тихият уют и дивата природа. Да пее на воля,да говори с дърветата и птиците.

   Дядо му Стоян, на когото беше кръстен, носеше същият заряд.Неговият нрав беше наследил.По цял ден обикаляше горите.Оглеждаше всяко цвете, тревичка,коренче и събираше най чистите билки,от необитаеми места.Правеше разни мазила.Славеше се,като най добрият билкар в околноста и всеки можеше да го види как се ровичка из гъсталаците и  пълни раницата с треволяци.Малкият носеше името му, но не само това, а и благият му характер.Хобито на дядо Стоян течеше в кръвта на единствения му внук.Често ги виждаха двамата да обикалят чукарите.

   Стоянчо израстна стройно и красиво момче.С цяла глава стърчеше над дядо си и не само това, той беше гордоста на фамилията.Като беше по малък питаше майка си защо няма брат или сестра, но Фидана се оправдаваше с това,че баща му рано си е отишъл.Той приемаше отговора,  а тя преглъщаше буцата, която се настаняваше в гърлото ,а сърцето учестяваше ритъма .Тя в  някои моменти се чувстваше тъжна и сама.Глътваше чашка алкохол и търсеше сина си да поговорят,което той правеше с неохота, защото знаеше,че разговора ще зацикли .Времето, което щеше да и отдели, ще се скъси и когато вече нямаше какво да си кажат,той предпочиташе да си тръгне,а тя оставаше сама ,със шишето и чашката.Ето в тези моменти Фидана се сещаше,за греха, който допусна на младини и съвеста и я загризваше.Искаше да сподели с някого голямата си тайна, но щом със сина си не смееше да го стори, с друг и през ум не и минаваше!!!