Към теб
Тъмно е. Есента е късна. Навън е мрачно. Дъждовно. Тихо. Пропито с мъгла. И сиви цветове. Вечер е. След полунощ, когато всичко се е отдало на съня, носещ спокойствие и нужната почивка. Отново съм сам и всичко е потънало в призрачна тишина. Нощната лампа свети над бюрото ми от тъмно дърво. Прозорецът е притворен, но и иначе нахлува животът на морето. Шумът от блъскащите се вълни в скалите достига дома ми и го прави една идея по-пълен. Дори уютен. Свикнал съм да слушам тази пренебрегната мелодия и без нея трудно заспивам. Сега съм буден, защото искам да я усещам по-близо до себе си. Искам да я почувствам напълно и да бъда с нея. За компания или пък просто защото тя винаги е била с мен в този тип нощи.
По чашата ми – нежни и леки капки, загатващи хладината, разнесла се от леда. Бутилката с уиски е отворена отдавна. Доближава дъното само в подобни моменти като тези. Моментите, които са свикнали да летят заради тази жена. Минутите, които се спират на тялото й и потрепват от желаниет ...