Това се случи доста отдавна, когато Доротея още живееше в дома в Широка лъка, параклиса имаше още един член – леля Вяра. Жена на средна възраст, млада майка, отгледала и двете си деца до пълнолетие, жилава и борбена. Тя и Симеон бяха менторите на младата Дора, те я въведоха в онзи необятен свят на змейове и самодиви. Симеон също таеше дълбок респект заради опита и мъдростта на леля Вяра, около четиридесет годишна имаше такова битие, с което никой нормален човек не би могъл да се похвали.
Така в рамките на няколко месеца леля Вяра започна да вехне, не приличаше на себе си, спря да пътува и да ходи по задачи. Ходеше по-често на болницата, отколкото в параклиса. Косата й опада, а бодрото атлетично тяло отстъпи на прегърбена структура и сбръчкано лице. Така остана на пост да помага на баба Анка да прави магически отвари и талисмани. Леко по леко започна да си връща свежестта на лицето, но не за дълго. След няколко месеца пак спря да ходи в параклиса, Доротея се беше притеснила, а Симеон и ...