ВЪЛШЕБНИЯТ

                                                          КАМЪК

                                                                                       Мара Шейх

- Бабо, бабо, разкажи ми приказка…

- Стана късно, детенцето ми.

- Моля те, разкажи ми приказка.

- Добре тогава. Приготви се и ела при мен. Така… Днес ще я започнем, а ще продължим и през другите вечери. Хайде, момичето ми, легни си удобно. И така… Катрин, сега ще ти разкажа една история, която започва в древни времена.

   Имало едно време една кралица. Тя управлявала най-голямото царство на света. То било толкова голямо, че за да го прекосиш от едната му граница до срещуположната, трябвало да яздиш с месеци. Красотата на земята в това царство не можела да се сравни с никоя друга земя на нашата планета. Горите били гъсти и тъмни, реките били бистри и буйни, езерата били дълбоки и пълни с риба. Навсякъде имало всичко в изобилие. А хората живеели щастливи. Не познавали болката, глада, болестите и скръбта. Децата пък живеели волни и щастливи и от малки се учели на трудолюбие, честност и любов, и след време ставали достойни последователи на своите родители.

  Много завоеватели се опитвали да  покорят чудната страна, но всичко се решавало с изключителна дипломация.

- Какво е дипломация, бабо?

- Това е умението да водиш преговори и да отстъпваш в името на мира и народа. И… всичко се решавало с преговори. Така много войни били предотвратени. Но… царицата пазела строга тайна!

- И каква е тя?

- Сега ще ти кажа. Балансът в царството се поддържал от огромен вълшебен камък. Той бил там - в царската кула от незапомнени времена. Скрит в тайна стая, за която знаела само царицата. Ключът за вратата на тази стая се предавал само от майка на дъщеря или от баба на внучка. Пазели камъка като очите си, защото ако нещо се случело с него, дори и едно парченце да бъде отронено, равновесието в страната щяло да бъде нарушено и болестите и гладът щели да се насадят в това прекрасно царство. Когато ключът бивал предаван на следващата пазителка, тя  докосвала  камъка и се сливала с него. Светлина озарявала стаята, а девойката се изпълвала с обич, доброта и мъдрост.

  И така…

 Царицата родила прекрасна дъщеря. Очите ù били зелени като тревата в царството, а косите ù били черни като нощите. Колкото повече растяла, толкова по-красива ставала тя. За двадесет и първия ù рожден ден били поканени гости от другите царства. Дошли принцове от близо и далеч, за да видят с очите си прелестната девойка.  Там бил и принц Горос. Той бил син на царицата на магьосниците. Тя отдавна се мъчила да завземе властта в тази страна, но опитите ù да я покори все се проваляли. Тя знаела тайната на камъка. Знаела, че той притежава страшна мощ и го искала. Ако притежавала това вълшебно нещо, тя щяла да стане най-могъщата царица на света. Ако камъкът бил покорен от зло, той щял да се промени и само силата на любовта можел да го пречисти.

      И така, планът на злата вещица влязъл в сила и тя пратила чаровния си син на бала. Гросула (така се казвала злата кралица) знаела, че синът ù няма да се провали в това, което му е заръчала.

  Събралите се гости очакваха с нетърпение появата на принцесата. Музиката в залата спря и всички обърнаха поглед към стълбите, където тържествено обявиха името ù:

- Принцеса Ванеса Зигфрид Елизабет Старска - Трета.

Тържествената музика засвири и на върха на стълбите се появи принцесата. Всички онемяха от красотата ù. Короната ù блестеше а златната ù рокля се стелеше, когато слизаше грациозно по стълбите.