0000000000000000000000000000000000000000000000000000000
- Бабо, готова съм да продължим
-Разбира се, чедо, хайде да се завия и аз с юрганчето, че днес е много студено. И така...
Принцесата вървеше мълчаливо след принц Горос. Едно чувство се бе загнездило в душата ù. А и огърлицата не спираше да свети. Влязоха в тронната зала. Кралица Гросула се бе изправила до прозореца. В ръцете си държеше черен котарак и го галеше по меката козина. По средата на залата имаше огромен
трон от слонова кост, инкрустиран със скъпоценни камъни, рога от животни го доукрасяваха, а подлакътниците бяха облечени в лапи от лъв.
- Майко, да Ви представя принцеса Ванеса. - царицата рязко се обърна. Тънка усмивка се плъзна по устните ù.
- Принцесо, виждам, че сте използвали подаръка, който синът ми ви подари.
- Ваше Величество... стана случайно аз... аз... аз...
- Не се тревожете, мила, това беше целта ми!
- Не разбирам?!
- Ти си пазителката на камъка. - Гросула я погледна тържествуващо, щом забеляза изумлението в очите ù.
- Как? Откъде знаете? Аз самата до скоро не знаех! Вие... вие сте...
- Точно така, мила моя! АЗ съм царицата на вещиците! Искам камъка! И ти ще ми дадеш ключа! Ключа към силата! Ключа към властта! – тя протегна ръка напред към принцесата - А сега бъди така добра и ми го дай!
- Никога!! Принце, няма ли да ми помогнете?!
- Понякога се изумявам от подходите на майка си, но всеки път я подкрепям! Не знаех за плановете ù, но щом Ви доведе тук...
- Принце, моля Ви, помогнете ми...
- При едно условие!
- И... какво е то? - сърцето ù биеше като лудо в гърдите ù.
- Да се съгласите да станете моя жена!
- Какво?! Вие да не сте полудели! Няма да получите нито мен, нито камъка! - тя решително тръгна обратно към огледалото.
- Стой! - извика кралицата. Ванеса се закова на място. Не можеше да мръдне! Огърлицата светна още по-силно. Тук вече действаше магия!
- Пуснете ме!
- Ключът!
- Няма да го получите!
- Стража! Вземете ключа от врата ù. - двама от стражарите се нахвърлиха върху нея, но невидима сила ги отблъсна толкова силно, че се удариха в стените.
- Внимавайте да не я повредите!- извика Горос, все едно е играчка или някакъв механизъм.
- Какво?!... - извика в това време кралицата. - Не е възможно!! Драконова огърлица ли имаш?
- Да! Подарък от един истински приятел! - Ванеса разбра, че тук нямаше съюзници.
- Хванете я! И я оковете в подземията!
- Майко, искам я!
- Ще я имаш, синко, ще я имаш! Не се тревожи!
- Но как? Кога...
- Веднага, щом изсмуча и последната капка сила от камъка!
- Как? Нима вече е уязвим?
- Да. Тя се е сляла с него, щом е пазителката. И е частица от него! А когато се отдели и една частица от камъка, на хиляди луни разстояние от него, той става уязвим!
- Но... какво ще стане с нея?
- Няма да помни нищо. Само това. Тогава ще ти е предана! Ще я имаш само за себе си!
- Ти си гениална, майко!
- Така е! Затова аз съм кралицата! Отведете я!
Вързаха Ванеса за стената на подземията така, че висеше във въздуха. Принцът се приближи.
- Съжалявам, скъпа. Не знаех какво е намислила старата, но пък планът ù ми харесва! Щом ще си моя...
- Само в сънищата ти! - викна Ванеса.
- Ще видим - каза той - Ще видим!
© Милена Карагьозова Все права защищены