-Гросула! Махни се! Нямаш право! - извика тя.
- Не ми казвай, че нямам право! А ти коя си, че имаш?
-Аз съм пазителят! Потомък на пазители! Гросула, моля те, престани! Помисли за хилядите невинни, които ще умрат! - камъкът отново бе взел да потъмнява.
-И какво от това? Нали светът ще е мой?! Във всяка война има жертви!
-Не! Не мога да ти позволя! - Ванеса се приближи и се хвърли върху камъка. Предугадил постъпката ù, Гарет се хвърли да я спаси и двамата паднаха върху потъмняващия камък.
-Не... - извика Гросула. Веднага щом докоснаха камъка, той експлодира с огромна светлина, която изпълни стаята и излезе навън като ударна вълна. Гросула бе изхвърлена в краката на Горос, който току-що се бе качил пред тайната стая. И двамата паднаха на пода. Вълната от светлина заля долината и обиколи цялото земно кълбо. И... сякаш прочисти всичко и всички от непоправимото зло. Небето светна в лазурно синьо, вещиците се превърнаха в свраки и битката с драконите приключи. Болестите и мъката изчезнаха, цветята разцъфтяха, вятърът дори бе весел! Птиците пееха своите чудни песни. Прочистващият лъч не бе пропуснал и Гросула. Горос се надигна и я погледна с изненада.
-Мамо, това ти ли си? - косата на кралицата на вещиците бе побеляла цялата, дрехите ù също! Дори самият той - принцът на мрака, бе пречистен и почувства силата на добротата.
- Мамо... - той се посъвзе.
-Синко!... - прегърна го тя. - Какво щях да сторя! Синко! Самозабравих се! Какво щях да сторя! Ще ми простиш ли?
-Разбира се, мамо, но... какво стана с тях? - той помогна на майка си да стане. И двамата влязоха в стаята на камъка, където на пода един върху друг лежаха Ванеса и Гарет. Камъкът бе придобил обичайните си цвят и вибрация.
-Мъртви ли са?
-Не, миличък, припаднали са. Тяхната любов ги пази! Толкова силна и чиста любов е достойна за уважение! - на покрива кацна драконът. Гарет се съвзе първи.
-Ванеса? Ванеса! Любима!... - наведе се и я целуна нежно. Тя отвори очи.
-Здравей, любов моя. - после си спомни какво се бе случило и скочи изведнъж! - Гросула?! Камъкът!...
-Спокойно, мила, всичко е наред. Даже бих могъл да кажа, че много неща са се променили в по-добро! Виж! - тя се огледа и видя камъкът в обичайното си състояние. А промяната на Гросула я изненада.
-Гросула... ти...
-Да, Ванеса, аз съм вече друг човек! От старата Гросула не е останало нищо! Ти ми помогна да се пречистя телом и духом! Не зная как да ти благодаря!
-Като вършиш добрини. Това е най-голямата отплата.
-Обещавам ти!
-Ванеса? - чу се познат глас зад бялата магьосница.
-Мамо? Ти си жива! - двете се прегърнаха топло.
-Гарет, радвам се да те видя отново. Ще ми обещаеш да се грижиш добре за нея, нали?
-Обещавам! - той прегърна нежно Ванеса.
-Сега е време да оправим бъркотията. Ще е нужна и помощта на драконите, за да построим отново разрушените сгради.
След две седмици страната бе обновена. Гласяха се за голяма сватба.
Ванеса настигна Горос по прашната пътека.
- Горос, искам да те запозная с някого... - тя го поведе към градината. Приближиха се до млада девойка. Красотата ù не отстъпваше на тази на принцесата.
-Това е братовчедка ми Вирджиния. - той пое галантно нежната ръка и я целуна.
-За мен е чест, мила Вирджиния.
-Удоволствието е мое, принц Горос.- двамата си допаднаха и не сваляха очи един от друг.
-Сега разбирам, мила ми Ванеса, какво имаше предвид, като ми каза за искрицата любов, която може да се разрази с голяма сила в теб! Благодаря ти.
Сватбата бе голяма и пищна. Продължи три дни. А мирът и благоденствието се възцариха навред.
- Много хубава приказка, бабо! Искам да ми прочетеш още една такава!
-Добре, миличко детенце, но ще започнем от утре вече. А сега да спим. Лека нощ.
© Милена Карагьозова Все права защищены