22. Берт
Дълбока нощ. Отвън с коварни знаци
ме викат бродници и върколаци.
Около тях прокобници и веди
танцуват диво под звездите бледи...
Божичко, какви глупости си съчинявам! Наистина отвън е дълбока нощ, но дори да има бродници и върколаци, няма как да ги видя през мръсните прозорци на цеха. Нощната смяна е убийствена! Всяка фибра на тялото ми крещи за сън, не мога да си отспя през деня, когато навън е светло и шумно. Ако има възможност за минута да отскоча до тоалетната и да си наплискам лицето, ще живна. Каква ти минута, дори за секунди не мога да се отделя от машината, защото лъскавите цилиндърчета, които се търкалят към мене по поточната линия, ще се струпат на камара, после ще се стоварят върху ръката ми и ще я издраскат до кръв. А нормата ми ще отиде по дяволите. Не ми остава друго, освен да се ободрявам, като си измислям стихове за разни страховити създания.
Работя на берт – това е моята машина в тенекиено-амбалажния цех на Консервния комбинат. Правим консервните кутии, които ...