И какво ако не дойда навреме? И какво ако въобще не дойда? Няма да се обадя, няма и да вдигна ако ми се обадят. Просто ще изчезна от лицето на земята и мрежата на телекомуникацийте. Затривам се и толкоз. Ще остана тук, при музиката и осветлението на милионите лампички - монитор. Ще слушам музика и то само тая дето е жива и дето заразява с годската (от God - божествена ;] ) болест живот. Ще боледувам на 40 градуса настроение и ще си пия още по-болното лекарство от 50-градусови житни култури, с високо съдържание на витамини (прочетох го в указанието за употреба), и най-вече ще правя ей тей ;[ ]
Диагнозата е факт - болен в усмихнат ритъм! Ела ми да ти кихна!
По някое време, когато оздравея ;}, ще изляза и ще се разходя из неоново-удавените улици на мегаполиса, в който живея, заедно с милионите непознати, пациенти като мен. Градът на вечния трип, безкраен и неспирен, защото ще е само мисъл. Ще си пея по улиците, ще яздя пешеходните пътеки “зебра” и ще заговарям щастливите хора, болни от мо ...