Колко кратко живеем - миг от вечност,

малка песъчинка от дюна.

И се мислим за безкрайност.

И за нещо повече от времето.

Смятаме, че ще доживеем до мига

в който ще споделяме тайните си,

в който ще виждаме невидимите - истинските неща

и в който ще можем да се докосваме.

Но така няма да успеем,

защото не друга, а напротив,

сигурността е тази, която ни пречи.

Сигурността, че не само ние ще се жертваме,

а и че другият, отсреща ще сподели, погледне или ни докосне.

И кой от нас ще прекрачи пръв преградата

да се похаби и жертва.

Или ще чакаме другия, за да не рискуваме излишно.

А в същото време в миговете, кратките,

колко красота ни подминава и си отива.

Завинаги.

Колко кратко живеем - миг от вечност,

малка песъчинка от дюна.