Warning! Не дискриминирам, не съм расист, уповавам се на фактите!
Залегнала над учебниците по история и литература, четейки за предстоящите матури, в миг се замислих: "Така ли е било?" И наистина ли са ги изклали всички? И имало ли е един такъв Кочо, който да избие семейството си? И само един ли е бил, или в тази църква е имало много безименни и безизвестни нам кочовци, които до край са си останали верни, на себе си и на Майка България? "От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?"... Знаем ли го Батак? Аз не съм ходила. Знам го от едни проклети листи, пълни с ужас и издевателство. И гордост. И сила. Но и трагедия. Казват, че скелетите още са там. А духът им къде е? Или и той с робството май си е останал на страниците на един учебник. И той е станал непотребен както и творчеството на народа оттогава. Погледнете нас, жалките! Знаете ли, защо синът води баща си вързан? Не, не питам Вас, госпожо, жена, отгледала едно-две деца, чакаща внуци. Питам Вас, дечица, знаете ли? А кой кара нова кола знаете, нали? И дискотечните страсти и свалки са ви много известни. Защо синът води баща си вързан? И защо Балканджи Йово даде да му отрежат главата? И защо Ботев тръгна с 200 човека да сваля вековна империя? Не беше ли и за вашата свобода? И за моята. За нашата... Къде вече в системата има нас? Вече сме ти и аз, нали? Както и Шишман и Срацимир. И пак ли робство трябва, че да ни обедини? Че накъде повече роби можем да станем? Какъв по-тежък хомот от този да носим? Роби в собствената си страна, роби на хора, които от 20 години все по-здраво ни стягат (и партийни лидери, и членове да има тук, не ме интересува, вижте истината). И Киряк Стефчов още живее и днес, и броди по улиците и из Парламента, но няма го Бойчо Огнянов, няма я и Рада, заедно пак главите им на кол да забият и само лудият Мунчо да ги обикаля. И накрая и него да убият, защото само той останал човек сред скотовете. И къде са човеците? Само скотове виждам. И аз на скот се превръщам. Защо синът води баща си вързан? Обърнете се и го вижте, той и днес го води да го продава. И днес се продаваме и себе си, и баща си, и брат си. И ако можем всичко ще си продадем, но защо? Днес го няма поробителя. Днес той не събира момченцата и не връща пак син срещу бащата да се бие... Но днес пак се продаваме. Като евтин добитък, хора без сърца и без памет. Продадохме и нея! Днес сме европейци. И забравихме баба Илийца. Какво е станало на 3-ти март? А това сигурно го помним, защото всяка година ни се напомня. А на 11 август 1877? А на 2 юни 1876? А на 4 май 1876? И когато кръв проливахме за Македония, тя сляпа и глуха ли беше, че днес е там, чужда? И ние днес слепи и глухи ли сме, че забравяме времената и искаме на измислени основи къща да строим? И какво като се събори? Дали тогава ще се сетим? "Де се е чуло видело син баща вързан да води..." И пак с цитати ще ви отговоря: "Елате ни вижте" как "Линее нашто поколение"...
© Мими Все права защищены