- Счупих ли ти нещо?
Не. Не ми е счупил нищо. Шестгодишен веднъж паднах и си счупих ръката, и си спомням, че боли много по-силно, отколкото ме боли в момента. И той знае, че не ми е счупил нищо. Пита от гузна съвест, предполагам. Или поне се надявам.
Поглеждам го. Ядът си е отишъл. Не винаги става така лесно, но понякога явно му домъчнява за мен или не знам и аз какво, и се спира по-рано. И става един такъв мил, съжалителен. С един такъв омекнал поглед, в който няма никаква злоба... Моят Водолей.
Беше различен в началото. Вярно, много кратко начало. Но го имаше. Онези моменти, в които ти се струва, че точно, ама точно този човек се е родил за теб и който и да било друг, няма и наполовина да те накара да се усмихваш така или да смяташ колко точно часа и минути са останали до срещата ви вечерта. Бях в друг свят в началото. За нищо не мислех, от нищо не ме беше страх. Просто бях. Там, с него. Откъснат от всичко останало. И толкова ми се струваше, че Водолеят се чувства по същия начин... П ...