Въпросът ми е прост: Обичаш ли ме???
(На Иг.)
И мълчат телефоните ни… И забравихме гласовете си… Забравихме и себе си някъде по пътя да избягаме един от друг… Аз исках да избягам от това, че теб те няма, а вместо това отчайващо те търся на мястото, където за последно те видях… И думите не стигат да опиша колко ми липсваш с всеки изминал ден… И думите не стигат, за да опиша колко ми липсват целувките ни, останали сами в миналото – единствен спомен от устните ти… Вечер сянката ми търси твоята, търси онова съвпадение, което да ме накара да се усмихна и да се сетя, че ти би казал така, че ти би направил така… И събирам мъчително всичко, което знам за теб, за да мога да те помня все такъв… Да, аз искам да те помня… Искам и болката да помня, и хубавото… Без да искаш донесе радост и копнеж в живота ми… Без да искаш ме накара да мечтая, а аз не мислех, че някога ще мога отново… Без да искаш ми върна живота… Върна ми любовта… Донесе ми целувки от любов… Донесе щастие в ежедневното, в музиката м ...