КАПИТАН СЕВАРО СКЪРБИ
КРАЙ БРЕГОВЕТЕ НА ВЕНЕЦИЯ
Островът не беше се променил много през тези години.
И все пак Куинси нямаше как да не забележи, че северната му страна е почти наводнена, а дърветата - изкоренени.
Какво ли бе ставало тук?
Той с ужас си помисли, че Толедо и баща му са загинали, но се постара да изхвърли тази мисъл.
Оглеждаше се наоколо с надеждата да открие признаци на живот в това запустяло (както изглеждаше на пръв поглед) място.
Някой сложи ръка на рамото му и той подскочи като ужилен.
- Какво ти е, Куинси? - беше Севаро, който го гледаше учудено.
- Ах, вие ли сте, капитане? - въздъхна с облекчение Куинси - Попитахте ли ме нещо?
- Да. Да не би да си уплашен?
- Не, сър. Просто се бях замислил. Стреснахте ме, когато се появихте така изведнъж. ...