Събуждам се всеки ден с нова идея. Събуждам се идеята да покоря света. Сутрешна прозявка, сутрешно разтягане, сутрешно кафе. Рутина, която всеки имаше по този, а вероятно и в другите светове и различни галактики. Най-трудното нещо през целия ден - да се отървеш от нежната милувка на възглавницата, която целуваше и прошепваше за още 5, така жадувани минути до обяд, които бяха нужни за да се чувства пълноценна. Помня как беше мила с мен, как настръхвах и я гушках, а тя ме успокояваше. Как всяка вечер с нетърпение очакваше сладката ни среща след дълъг ден. Така ме притискаше към себе си, че желанието ми за близост с другите сякаш се удовлетворяваше и спираше да крещи, наравно с другите ми мисли. Бях самотен, но поне когато паднеше мрак, ме утешаваше тя-моята мека възглавничка, която държеше да я стискам силно през самотните студени нощи. Но уви, както другите хубави неща и това нещо свърши. Помня вечерта, в която се случи. Беше първият ми ден на университет и бях от 7:30 на лекции. На мен ...