Възкръснали хора – мислеше си Дора, какво невероятно нещо!
Дъщеря и, която беше загинала в самолетна катастрофа – възкръснала.
Дора стоеше зашеметена и почти примряла от радост.
Тя погледна през прозореца, шарените есенни листи,
Които вятърът завърташе като въртележка. Скъпата и дъщеря
Жива! Дора не можеше дори да отиде да я посрещне. Стоеше
В инвалидната количка и по очите и се стичаха сълзи.
Кученцето и се галеше в краката и кафяво като шоколад, с муцунка
Прилична на мишка. Пасторът е казвал вярно, а тя не беше повярвала.
Чичо и Диян щеше да дойде и да доведе дъщеря и. Беше и позвънила
От Филипините. Беше невероятно. Дали не беше телефонна измама!
Но гласът и беше същия. Нещата, които каза, бяха техни лични, само те ги знаеха.
Дора беше изключително развълнувана. Обади се на всички роднини.
Замеси любимия кекс на дъщеря си, любимите маслени бисквити
И направи пиле с картофи и гъби. Поля цветята с радост, звездела,
перуниката, кактусите. Изкара дрехите на дъщеря си и ги пренареди.
Пазеше ги вече 14 години. Болката не я беше преодоляла.
Дантелената блуза – бяла със златисти нишки и кафява като кафе пола,
С модерен сребрист колан. Чу се шум от клаксон. Идваше чичо Диян.
Тя погледна през розовото перденце и видя познатото синьо рено на
Паркинга. Чичо Деан водеше някаква жена със себе си. Сърцето и
Се разтупа от непредсказуемо щастие. Позна я още щом я видя.
Същите дълги къдрави кестеняви коси и стройно тяло. Бърза и
Жизнена, тя успешно се справяше с проблемите и печелеше много
Приятели. След малко позвъниха на вратата. Отвори я с трепет.
Никой не можеше да я разубеди. Това беше дъщеря и.
-Мамо - каза тя и я прегърна.
Сълзи се стичаха по очите и когато забеляза белегът, зад ухото, за който
Знаеха само двете.
-Господ я беше върнал.
От години ходеше на църква и и се подиграваха, а се оказа истина!
Възкресението дойде! Това беше поредното възкресение в църквата им!
Господ наистина беше верен! Това се случваше само на вярващи.
© НИНА Миндова Все права защищены