Гумите на колата пееха по асфалта. Тук-там останали големи орехови дървета хвърляха сянка от есенното слънце, с листа в един такъв неопределен цвят, зелено,жълто, кафяв. Крайпътните дръвчета  и те бяха обагрени в подобна палитра. Колко права е мисълта '' Природата е най-великият художник ''. Есен е, време  за цветна есен и листопад.

Отделих малко свободно време и сега пътувам към Хаинбоаз, не че е нещо специално, но  опознай Родината за да я обикнеш и от кога не съм минавал по този път. Даа, Вонеща вода, ще спра да запаля чешмата, ще поспра и горе на Предела, дали  още стои мотелчето ли ресторантчето ли, дали още има кисело мляко в глинени панички.

Пред Николаево  съм, е работливи стопани са, лавандулата окосена, слънчогледа пребран в хамбарите, завой и съм към Гурково. Превозни средства спряни в дясно, хора се щъкат около тях. Да няма панаир . Някакви табелки.

Излезнах пред всички спряли возила. Понамалих скоростта. Пресрещна ме младо едро  момче с палка в ръка.

- Къде бе дядка - наведе се на прозореца - Не може, има стачни действия, ти не гледаш ли телевизия, не слушаш ли новини

Трябва да се върнеш назад, Прохода е блокиран от двете страни.

Погеднах го, назад, къде назад, във времето ли.

- Сине, не може ли, аз така бавничко, отивам на гости на един набор във Велико Търново, е не баш там де, в Килифарево

- Бавно, бързо, не може. Пътя е блокиран от нас, докато не чуят и не реализират исканията ни.

- Кой да ги чуе, нали всичко е внесено в ЕС, там в разни комисии.

- Знам дядка, едните казват внесли сме ги в ЕС, от там отговатят, не сме  получили нищо. Ще стачкуваме докато ни чуят, няма назад.

А вие вместо да висите тук в студа, обръщайте и назад.

          Пог;еднах го отново, назад, къде назад бе момче, назад във времето ли, повторих на себе си...

Беше сънчев ден на хиляда деветстотин шестдесет и... година.. Вестници, радио гърмяхса '' Предстои първата копка на модерна ТЕЦ,  ше се иззгражда с братската помощ на могъщия СССР. На първата копка ще присъства делегация на ЦК на КПСС  и други братски комунистически партии''.

Селото бе в треска. Някой бе казал в хоремага, че делегацията може да мине и през наше село.

Веднага се сформирали съвети, комитети, бригади. Площада грейна от знамена и лозунги '' Вечна слава на КПСС''. ''Вечна слава на БКП''. Бордюрите по главната улица през един варосани, пощата, селсъсета, хоремага, училището с боядисани фасади и укичени със  знамена. Украсиха  и две тракторни ремаркета на площада, за нещо като трибуна с червени знамена. За няколко дни селото се преобрази. Овце, кози, крави се изкарваха по странични улички, нямаше величествено разкарващи се патки и кокошки по площада, изгубиха се нейде и безстопанствените кучета.

В хоремага радиото ехтеше, а по къщите радиоточките, сакън да не се изпусне някоя новина.

Ние децата, всеки ден с пионерски връзки, даскалици и даскали с нови дрехи, с гумени царвули и галоши до учи;ище, а там обуваха градски обувки.

Тогава да сме били  5-6 клас, радвахме се на обхваналата ни еуфория, а след училище репетирахме пред трибуната под ръководството на другаря Марулев, учител по физкултура, и другарката Босилкова по пеене.

Не усещахме ни глад, ни жад, бяхме в очакване на събитието.

Имаше денонощно дежурство на телефона в Селсъсета и в пощата, да не би гостите да ни изненадат...

          Една вечер по селската радиоуредба, другарят Мицов, съобщи '' Другарки и другари, скъпи съселяни, от горе съобщиха, че кортежът, делегацията демек, няма да мине през наше село, а директно по главния път  към рудника и стария ТЕЦ ''.

Хоремагът беше пълен и препълнен тази вечер.

А ние децата се гонехме из ремаркетата-трибуна, завирахме се под тях, докато хубаво не се омажем с прахоляк.

Сутринта ние децата отивахме на училище, възрастните се клатушкаха от хоремага.

Деца. Глъчка навсякъде из училище, тоя даскал не дошъл, оная даскалица я боляло главата. Само чстачката с метлата се опитваше да въдвори ред. Радиоточките по къщите  и площада гърмяха '' Утре очакваме събитието. Делегациите, в това число и на ЦК на КПСС ще бъдат на събитието, то ще се състои около 11.30 - 12 часа и ще го предаваме ''

         Сутринта  се тътрехме нерадостни към училище. Даже нямаше и ветрец, та знамената лениво висяха.

Осени ме идея.

- Абе, нали знаем, че през лозята и полето се излиза на Главния път, колко му е , за два-три часа сме там. Ще скрием чантите някъде из чилиите, кой ли ще ги открадне, освен някое магаре да нагризе букварите ни. Ще наберем клонки, някакеи цветенца по пътя и ще посрещнем делегациите.

'' Да вървим,...Далечко е,...Отиваме, кога друг път ще ги видим,... Да не ни изгонят от училище '' говорехме един през друг и потайно се оглеждахме.Огледахме се и през странични улички се затичахме, накой да не ни кресне '' Ей, къде бе, училището е насам''.

Селски здравии деца, тичахме без умора към заветната цел. Изкочихме на шосето. Никакво движение, подранили ли сме, или закъснели. Начупихме клонки, накъсахме цветя, треви и букетчетата станаха.Насядахме около пътя.

Не след дълго профуча черна кола. След нея бавничко се клатушкаше милиционерски жълто-син Москвич.

Спря при нас. Мустакат чичка в униформа важно слезе, покашля се

- Ей, вий, к'во пра'йте тука, бе

- Ами ние такова, да посрещнем...-смотулевих несигурно

- Колко сте, има ли голЯми хора с вас, колко деца сте,...носите ли нЯщо с вас.

Кимахме или клатехме глави.

- Абе вие неми ли сте - скара ни се мустакатия - Питах нЯщо

- Няма, само ние сме ученици

Той огледа подозрително зад нас, огледа се встрани. После записа имената ни.

- Стоите тук и не мърдате, ясно. И нищо няма да хвърляте по колите. Гледате и това е, после се умитате.

И мустакатия и жълто - синия Москвич потеглиха.

Гледахме се и комай се разколебахме, и интусиазма ни се поизпари.

Пиюу, пиюу - профуча друга черна кола със сирени, след нея два мотора, и други два отстрани.

Пресегнахме към букетчетата си и ги размахахме несигурно.

Нови две черни коли една до друга. Тогава видях огромна лъскава кола да ги следва след десетина метра. Следваше я втора, трета,... пета, лъскаво черни огромни леки коли, всички с перденца. по-късно разбрах, че били правителствени '' Чайки ''

Петтимата стояме, махахме с букетчетата си и крещяхме '' Урааа, урааа '', а червените ни пионерски вратовръзки радостно потрепвана по раменете ни.

Минаха още две обикновенни черни леки коли. Следваше ги жълто-синя голяма кола, и накрая се жълто-син Москвич.

Чичкото шофьор ни подсвирна с клаксон  три пъти за поздрав.

Стояхме прави, още може би 10-15 минути, в очакване на втори кортеж ли, а къде бяха гостите, само леки коли с перденца видяхме. Почакахме така около час.

- Сигурно това е било - неуверено предположи някой

- А ми да се връщаме тогава - казах неохотно.

Захвърлихме импровизираните букети и закрачихме обратно. Вероятно всички мислехме еднакво'' Ами чантите ни '', '' Ами утре в училище какво ще стане''. Еуфорията ни остана с канавката на главното шосе. Изровихме чантите си и към къщи. Промъкнах се тихичко и към плевнята и обора.

- Няма ли да ядеш -попита дядо - Баба ти изпържи яйца, яж , па тогава работа. Абе ти, къде беше днеска, два пъти идваха от училище да те търсят.

Разказах му докато дъвчех. Той ме погледна мило, погали ме по главата.

- И добре и лошо. Трябваше да искате разрешение, поне от родителите си, ама и вие сте едни, да не останете назад, посрещачи. Най-добре е да им кажеш като се върнат от работа, иначе ще научат от другите и ще ти се карат.

Разказах и на тях всичко. Спогледаха се.

- Ех, деца, деца, поне видяхте на какви леки  коли се возят...

          В училище, един по един физкултурника Маруля, хванал ни за ухо ни вкара при директора. Като арестанти.

Директора беше страшен човек, или поне така ни плашеха даскалите

- Такаа, вчера сте избягали от училище. За такова деяние  наказанието е много строго, от лишаване от безплатна столова храна до намаляне на поведението, но това ще решим съвместно с другаря партиен секретар. А  всъщност, къде бяхте вчера - гневно и строго говореше той.

Плюнки са хвърчели от устата му, но добре че бяхме с наведени глави.

- И кой беше иницитора, ти, или ти, може би ти,...ти, а защо не и ти.- не спираше той

Как ли е свъсил рунтави вежди и от яд му червенее лицето.

'' Не,...не,..не. не,не...''отговаряхме

- Не ме интересува кой, а къде бяхте, в гьола за риба или хващахте паяци - гневеше се той на нашето упорство.

- Не - набрах кураж - Ходихме да посрещнем  делегациите, начели с тази на ЦК на КПСС, по случай първаа копка на тецовете. Всички го решихме, а нямаше време да искаме разрешение, не искахме да изпуснем това важно събитие.

- Децаа, деца - смекчи веднага тона си - Можехме да го организираме по тържествено. Такива идеи трябва да се подкрепят от целият колектив.

Повдигнах очи, Над ддиректорс ковьорче, над него надпис'' Дружбата ни с великия Съветски съюз, е така жизнено необходима, както въздуха за всяко живо същество'', над лозунга на общ портрет  ''Маркс,Енгелс,Ленин''.

          Да края на занятията всички знаеха за причината на отсъствието ни и скрито ни завиждаха.В безплатния ученически стол, лелките-готвачки препълниха чиниите ни с манджа.

Изведнъж станахме героите на деня.

След няколко дни стадо патици крякаха по площада.

Бе знак.

Тържествената украса бе свалена и в очакване на нови събития.

Тракторните ремаркета се върнаха към обичайната си работа.

Овце, кози, крави прекосяваха площада за по направо към пасището, оставяйки след себе си отпечатъци.

За събитието напомняха само боядисаните фасади на сградите и бордюрите.  в хоремага до плаката '' Дръж се Куба, ние сме с тебе '', се мъдреше още един , на червено платно с бели едри  букви ,  '' Електрификация + народна власт = на Комунизъм ''.Вероятно паяжините са обхванали и него.

            Погледнах се в огледалото на колата, наистина от малкото момченце беше останало само спомен, а от  там ме гледаше белокос дядка.

Направих завой и потеглих бавничко. От двете страни на пътя бяха разпънали палатки. Изчаках автобус да направи завой на пътя, на импровизирана спирка го чакаха стачкуващи работници, тръгващи за смяна.

По в ляво, спря автобус, заслизаха от него хора. Работническа солидарност, от работа пристигат  да сменят колегите си стачници, които трябва да застъпят на работа. 

- Момче, пожелавам ви успех синко. Бъдете борбени и единни - извиках през отворения прозорец.

             Животът тече и не трябва да спира.

.