Пролог
Никога не съм очаквала да ми се случи. Вярвах, че не съм като Онези, че съм една от Висшите. Тези, които сме каймакът на обществото, недосегаемите, естествено имунизирани срещу лудостта обхванала по – слабите от нас. Знаех разбира се, за онзи процент вероятност, който може да промени всичко. Но сигурна в собствената си златна клетка, която обитавах, дори не съм си и помисляла, че е възможно да се случи. Каква глупачка бях. Все пак никой не е имунизиран срещу бъдещето.
Глава 1
До онзи ден, гледах на Онези от високо. Съжалявах ги, но никога не съм се замисляла за повече за тях, от онова, което медиите разпространяваха. Чувала бях за такива, на които им се налагало да напуснат семействата си. Майки оставили съпруг и деца, деца отведени насила от родителите си. Сега си давам сметка, колко сбъркано е всичко това. Но тогава... тогава, бях единствено благодарна, че не съм една от тях.
А денят, момента, в който се промени всичко... помня го така ясно сякаш беше вчера. Болката беше се ус ...