Обстановката беше потискаща. От Всякъде лъхаше на старост. Имах чувството, че се бях върнал 50 години назад във времето. Почаках малко и с нетърпение си погледнах часовника. Вече бяха минали повече от 5 минути от обявеното време. Скоро те станаха на 10, след това на 15 и накрая на 20-тата минута имахме честта да започнем с представянето на книгата. На сцената се качи дебело човече с къдрава коса, която падаше свободно на раменете му и танцуваше във всички посоки. Беше облечен с тениска и изглеждаше леко изнервен. Извини се за закъснението и започна да ‘представя’ книгата „Ягода и шоколад” от Сенел Пас. Беше очевидно, че липсваше всякаква организация и некомпетентност по въпроси, свързани с книгата (трябва да отбележа, че той сам си го призна). Зрителите можеха да се насладят на пълна импровизация от страна на издателството. Не знам как са се справяли друг път, но този определено не беше нищо особено.  В крайна сметка след 20 минутен телефонен разговор с кореспондентката им (която очевидно не беше подготвена за включване ‘на живо’) решиха да пуснат филма. Не бях очарован. Не чух и един ред от книгата и в крайна сметка нейното съдържание не ни бе споменато (можехме да се самоинформираме  от взетите брошури). Филмът започна, беше от  1993 г... Трябва да призная, че не беше лош, но определено щеше да се отрази добре, ако книгата бе поне малко по-различна от него. В крайна сметка успяхме да се посмеем на някой по-забавен момент от цялата история, но това определено не беше от нещата, за които щях да кажа ‘Да!Това е!Искам я!’… Това бе то. Лошото на филмите е, че може да са много интересни, а книгите по тях да са боклук и обратното… Станах и си тръгнах. Не бях очарован от края на филма, нито от самото представяне на книгата. Дали все пак не си бях изгубил времето? Май щеше да е по-добре да го приема като отвличане от досадното и скучно ежедневие.

-*-