Бременна съм - помисли си Юнзула. Най-сетне ще се сдобия с рожба. Закъсняваше й с повече от месец, а това за нея си беше верен и сигурен знак. Не бе имала никакви контакти с мъже през целия си живот и може би точно затова твърдо и неотклонно вярваше в непорочното зачатие. - Ще бъда втората Дева - разсъждаваше трескаво тя. Сребърната! Нека така да ме наричат. Вече си представяше как държи новороденото в ръце и лицето й грее с неземна усмивка. Момченце ще бъде - настояваше пред себе си Юнзула. И зная как да го кръстя.
Родена беше от майка с напреднал рак на гърдата, но първоначално това не й се отрази физически. Майката почина, когато Юнзула навърши две годинки. До последно стискаше с ръка артерията прегризана от тумора. Накрая я пусна и кръвта бликна с цялата си ярост, къпейки тавана в огромни червени петна. Юнзула помнеше този страховит последен миг на майка си, оставил я завинаги сираче. Живот без Флора /така се казваше майката/! Малко поотраснала, детската й мечта беше да стане балер ...