Трети ден духа. Силно духа, дърветата на улицата се люлеят. Като че танцуват, протегнали голи клони едно към друго. Докосват се - защото се обичат, а може би така оцеляват - заедно.
Юнис се казвал ураганът, а на мен ми харесва да го наричам Юсѝн. Всъщност, Юсѝн е само буря, не е станала още ураган. Млада буря е все още тя. На жени ги кръщават бурите и ураганите. Защото са красиви, и все беди докарват. Нека е Юсѝн тогава, да, харесва ми името.
Представям си как Юсѝн върви по улицата зад моя дом. Върви, развяла дълги черни коси. Защо дълги и защо черни - не знам. Така си я представям. Никога не съм харесвал блондинки, за разлика от половината мъже на планетата. Не че цвета на косата определя характера на човек: не, не е това. Просто има нещо сериозно в черната коса. Нещо тъмно има в черното, помислих си, и ми стана смешно, защото черното е тъмно, няма какво друго да е, а в тъмното можеш дори да се изгубиш - ако не те е страх, разбира се, и да се гмурнеш в него, пък после - да става какво ...