desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
174 198
18 июн. 2008 г., 10:59

за безсилието 

  Проза » Другие
991 0 4
Колко време продължава любовта? Къде отива? Слива се с миризмата на мръсните чорапи или се оттича в канала след като сме пуснали водата в тоалетната. А защо боли?
Защо след като човекът е такова животно, трябва да го боли и да скърби за друг човек? И това реално ли е?
Знам, че мен ме боли... Това прави ли ме повече човек? Или ще оправдае факта, че ще надяна отново кожата на бясна вълчица? Защото сега съм жадна за кръв... За всичко, което ми беше отнето с едно щракване на пръстите. И вместо да вия от болка, ще изляза на лов, с цялата гордост и надменност, които са ми останали.
А всъщност ми идва да скимтя. Да подвия опашка и да бягам... Няма къде да се скрия. Няма и рамо кой да ми предложи.
Трябва ли да оцелея? Ще кажа трябва, защото никой не заслужава да бъде изгубен в тълпата.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Замисляш както всеки път, Деси!
    И... "Не губи надежда, защото няма кой вместо теб няма да я намери"!
  • Ако има нещо по-страшно от самотата, това е страхът от самата самота...
  • Не трябва да губим никога надежда за нещо по-добро. Никога...
    Поздравления, Деси!!!
  • Напълно разбирам как се чувстваш, Деси, но единствено ти можеш да си помогнеш... Аз в такива моменти си повтарям следната фраза: "If you alter your perception you can change your emotions". Е, признавам си, че не винаги помага автоматично, но поне облекчава болката... Мисля, че изливайки чувствата си на лист хартия или на екрана на компютъра може да замени рамото, от което се нуждаеш /докато намериш истинско/. Убедена съм, че ще оцелееш!
Предложения
: ??:??