Седеше свит и умислен близо до главната алея на морската градина. Кафявите му очи имаха цвета на изсъхнало дърво. Косата му някога дълга и гъста сега изглеждаше зле. Макар и вързана на опашка си личеше, че е оредяла. Беше облечен с износени дрехи, които допълваха неугледният му вид. Встрани на земята имаше оставена китара. Предполагаше се, че е забравена от някой. Той въздъхна тъжно и посегна към нея. Намести инструмента в скута си. Двамата си паснаха като верни, стари приятели. После засвири и запя. Някои от минувачите го загледаха изненадани. Гласът му беше мощен, мелодичен и същевременно нежен. Беше невероятно! Не подхождаше на невзрачен, застаряващ мъж да има такава дарба. Той трябваше да е прекрасен като бог, с буйни чупливи коси, страстен поглед и мускулесто тяло. По-умните минувачи се заоглеждаха за скрит плейбек, търсейки някаква измама.
Скоро премина с горда походка и неговата муза. Беше красиво, дългокосо момиче със съвършено лице и прекрасно тяло. Тя го погледна за миг, но н ...