Поредния самотен ден. Ани стои до прозореца загледана в мрачното утро. Затваря очи и се пита за пореден път „Защо? Как стигнах до тук?” , пожела да си прости и си припомни историята, която промени живота и.
Дните и преминаваха спокойно. С бившия и съпруг ги запозна тяхна обща приятелка ,тъй като и двамата наближаваха четиридесетте нямаше време да се чака , скоро след запознанството решиха да създадат семейство. Нямаше бурна любов, но имаше сигурност и разбирателство. Роди им се син, възпитаваха го да бъде добър и разумен. Успяха да си купят и идеалната къща. Всичко изглеждаше съвършено. Бяха изминали четиринадесет години от съвместния им живот, скучен и еднообразен , когато неочаквано животът на Ани се промени.
Начало на учебната година , цветя , усмивки, пожелания и надежди. Учениците развълнувани. Учителите ентусиазирани. Ани Петрова обича професията си, тя е добър учител. Емоцията е голяма, през предстоящата учебна година тя ще бъде класен ръководител на петокласниците. Всички учители са в очакване. Директорката пристига в учителската стая с него ,с новия колега. Оказва се, че всички го познават. Директора на закритото училище от съседното село.
-Петрова, това е колегата Колев, ще бъде възпитател на твоя клас. Сигурна съм, че ще си помагате.
-Приятно ми е, убеден съм,че ще се разбираме. Познавам добрите хора от пръв поглед.
-Благодаря , аз също очаквам да работим ползотворно.
Изглеждаше толкова изискан и недостъпен, Ани се притесни и сведе поглед.
Дните минаваха в работа и напрежение. Проблемни ученици винаги има. На Ани и се налагаше ежедневно да общува с Колев, с времето разговорите ставаха все по приятни, имаше нещо различно в този мъж, нещо което караше сърцето и да препуска като лудо. Може би това беше някаква химия, необяснимо привличане, което ставаше все по-силно. Не е ясно как Колев приемаше близостта им, но той може би бе усетил това влечение и реши да предприеме първата крачка. Коледа, красива зимна нощ, колектива празнува, танци, смях, алкохол. В залата е шумно и задимено.
-Ани, искаш ли да се разходим?
-Може.
Нощта беше прекрасна, чиста и смирена.
-Погледни какви красиви звезди!
Ани повдига глава и отправя замечтан поглед към небосвода и тогава дойде желаната целувка. Какво е това, земята под крака ти изчезва , това е като полет сред тези хилядите блещукащи звезди. Разума го няма и правиш неща които не си предполагал. От този ден между двамата се зароди тайна любовна връзка. Ани измисляше какви ли не причини за да излезе от къщи. Любомир Колев живееше сам, беше се разделил с жена си, така че мястото за срещи беше осигурено. Съпругът на Ани много скоро научи за тази тайна любов. Той беше усетил промените в поведението на жената до себе си. Последва труден разговор.
-Ани осъзнай се, бъди разумна… заради детето…
-Не мога, по силно е от мен, трябва да изживея това докрай!
Разводът беше бърз, по взаимно съгласие, без разправии за имоти.
Ани и Любо заживяха заедно. Ани беше влюбена и се вкопчи в мъжа до себе си, като му се отдаде изцяло, безрезервно. Но се оказа, че господин Колев, с неговото его не умее да обича по същия този начин.
След тези спомени Ани въздъхна. Бяха изминали шест години от съвместния им живот. През този период той дори не намери смелост да се разведе със съпругата си. Всяка ваканция той пътуваше при роднини и изоставяше Ани сама. Изморена от несигурност, за пореден път се попита, защо не успя да получи толкова колкото дава. Тя осъзна, че все още го обича и няма сили да го напусне. Винаги му е прощавала и пак ще го прави. Но днес Ани се почувства по решителна от всякога, тази самота я убиваше. Тя знаеше, че трябва да промени нещо в живота си. От доста време, при многото предходни самотни дни, беше се замисляла да стане приемен родител. Разговаряла беше с Любо, но той твърдо отказа идеята „Това е лудост!” . Споделила беше и със сина си, който прие нещата спокойно ” Ако това е което искаш направи го”.
Ани се страхуваше, това е голяма отговорност, но от друга страна това е грижа и споделяне на обич. Вярваше, че децата имат чиста душа и ако им дадеш любов ще получиш такава. Тя се усмихна, може да осмисли отново живота си. Трябва да опита. Облече се и смело без капка съмнение се упъти към сградата в която работиха службите на отдел „Закрила на детето”. Беше решена да измине всички стъпките и цялата бюрокрация за да изпълни желанието си.
© Галина Петрова Все права защищены