За доброто – непоискано ...                                                                                                                         .                                                             .                                                                                                                                              Като повечето хора и аз се стремя и помагам на другите, както и с каквото мога ... ”Направи добро и го хвърли в морето - то само ще намери пътя обратно и пак при тебе ще дойде“ – казва народът ни...                                                               ”Да, живеем, доброта да творим,
ала вселенския закон, неписан –
’непоискано добро не прави‘,
защо позабравяме, а не бива…” (стихчето е мое) ...                                                                                                                      ”Непоискано добро, не е добро“ - наша поговорка ... Натрапеното добро - това е зло ... Не прави непоискано добро, защото така помагаш на злото и го викаш в живота си … Доброто трябва да е поискано, за да не получиш след време удари от човека, който го е поискал … Непоисканото добро непременно ще бъде заплатено със зло - човекът, на когото правиш непоискано добро, започва да те ненавижда, защото си му помогнал в момент на негова слабост … И ти обръща гръб, ако се наложи после да потърсиш неговата помощ. С непоисканото добро обикновено си печелим врагове и не трябва да го даваме в момент на обзело ни съжаление... .                                                                                                                                                                                                                  Но смисълът на вселенското правило противоречи на библейските закони ... Тогава трябва ли да чакаме да ни молят да направим добро, или сами трябва да се досещаме, че сме длъжни да помагаме, като човеци ... Отговор на въпроса е донякъде и случаят преди време, поразил прекалената ми чувствителност...                                                               ………………………......                                                                                                                                                        Съседка от другия вход, вдовица, от известно време при среща навън търсеше вниманието ми, както никога до сега ... Скоро ми довери, че вече си имала приятел и ме покани на гости, за да ме запознае с него ... Приех най-сетне, след многократна любезна покана и отидох … Запознахме се с мъжа, а на свой ред и аз ги поканих на гости … След няколко дена видях случайно съседката ми да си почива, преди да изкачи десетината стъпала към баира с нашата кооперация – с две огромни чанти багаж ... Веднага й предложих приятелска помощ и май без да я изчакам, понесох нагоре едната чанта ... И не помня дали тя ми благодари ... А след около седмица проведохме събрание на двата входа по въпроси за общата вода ... Като касиер, бях заплатила цялата сметка за вода предварително и помолих присъстващите наши съкооператори да ми съберат дължимата сума ... ( Още не беше започнало увеличението на учителските заплати и пенсии) ... Съседите, някои от които бяха родители на бивши мои ученици, се засуетиха ... Но, изведнъж - рязко сякаш ме зашлеви със злоба гласът на приятелката ми: “Ти ли мЪ, ти ли си ми платила водата … ?” … Премалях, не я изчаках да довърши ... Цял ден бях като отровена ... Ала й простих ... След няколко години тя почина - Бог да я прости... .                                                                                                                                                                                                                                      ДораГеорг